Робърт МакКамън: Границата

а над скривалището му с огромна скорост се плъзнаха ярки сини сфери от пулсиращ

огън. Врязаха се в мъглявите, въртейки камшици, сякаш направени от пламтяща

бодлива тел. Момчето изпълзя до ръба на кратера, за да гледа как това ново оръжие

разкъсва на парчета мъглявите, и макар че някои от войниците успяха да свалят част

от огнените топки със собствените си енергийни оръжия или се замъглиха до

призрачна омара, битката приключи за броени секунди. По оплисканото с черно

бойно поле останаха пръснати гърчещи се ръце и крака, а сините сфери - същински

пламтящи очи - се юрнаха в търсене на още жертви из жълтата мъгла отвъд.

Вниманието на момчето бе привлечено от движение в кратера. То усети как

космите на тила му настръхват и сърцето му се разтупка.

Точно срещу него безлик, опръскан с кал войник на мъглявите се пресягаше за

енергийното си оръжие, което се оказа откъснато от вените и лежеше на няколко

крачки встрани, спаружено като умираща плът. Напъханите в черни ръкавици длани

драскаха да се докопат до смаления приклад, но не успяваха да се протегнат

достатъчно, понеже взривът почти бе разрязал съществото надве. Краката му още се

гърчеха, ботушите подритваха безполезно срещу разровената пръст. В телесната

кухина проблясваха черни вътрешности, нашарени с жълто и червено като телата на

скакалците, които момчето помнеше, но не беше сигурно точно откъде. Надушваше

и парлива миризма, същата като течността, с която скакалците опръскваха мачкащи

ги пръсти. Само дето тази миризма беше значително по-силна. Мъглявият лежеше в

цяла локва от течността. Все още се бореше да докопа оръжието си, но прерязаното

му тяло не искаше да го слуша.

Момчето заговори с глас, който никога преди не беше чувало. Каза:

- Мислех си, че уж сте много корави!

Безликото същество продължи да се бори да грабне оръжието.

Хлапето се надигна до клек, нащрек за други войници или за летящи твари,

способни да му отнесат главата, и се осмели да докосне енергийното оръжие. Беше

лепкаво на опип - като гума, оставена твърде дълго под силно слънце. Вените бяха

престанали да помпят течност. Право пред очите му оръжието се спаружваше и

пропадаше в себе си. Паешката ръка на мъглявия войник посегна към глезена на

момчето и то се стресна от хватката му, понеже за кратко го озари образ на

парализираща болка. То се изплъзна от ръката на войника, изправи се и хукна

отново, защото знаеше, че го очаква смърт, ако седи на едно място твърде дълго.

Знаеше също, че не иска да умира. Знаеше, че трябва да живее, а и че е най-добре

да си намери някакво укритие, преди да стане твърде късно.

Докато тичаше, дъждът го блъскаше в лицето; Заради натиска върху дробовете

си момчето се разкашля и изплю още няколко пръски кръв. Запита се кой е и откъде

идва, но в отговор на тези въпроси срещаше само празнота. Нямаше спомен отвъд

втурването през това поле, сякаш умът му е бил изключен и след това отново пуснат

от трепкаща ръка върху електрически ключ. Баща? Майка? Дом? Брат или сестра?

Нищо, нито дори сянка от отзвук.

Измъчваха го болки: в дробовете, сърцето и стомаха, да, но също и в костите.

Чувстваше се разместен. Досущ като в онази странна стара песен за бедрената кост,

дето била свързана с колянната капачка и всичките други лайна, е - неговата бедрена

кост беше свързана направо с ключицата, а коляното - нейде с таза. Вътре в тялото му

имаше сбъркани сглобки, но все пак го биваше за тичане. Засега това му стигаше.

Над него се размърда чудовищна триъгълна форма. Момчето погледна нагоре и

видя от грозните жълти облаци да се изплъзна масивното крило на горгоните,

нашарено като древно влечуго. Продължаваше да бълва електриково сините си

светкавици, с които улучваше невидими фигурки по земята. Не забелязваше хлапето

- то не представляваше интерес за извънземните, не си струваше дори

унищожителната искрица.

Внезапно яркосините светкавици започнаха да бляскат наляво и надясно в

търсене на други мишени. Горгонското крило сякаш се беше разтреперило от ужас и

след няколко секунди момчето видя защо.

И от двете страни на триъгълника се появиха тънки абаносови торпеда, дълги

може би двайсет фута. Бяха общо десет, движеха се бързо и безшумно. Светкавиците

удариха четири и ги взривиха на летящи черни панделки, но на останалите шест им

пораснаха нокти и зъби и те се вкопчиха в плътта на горгонския кораб, преобразиха