Робърт МакКамън: Границата

се в подобия на хищни, лъскави паяци и започнаха бързо гризат пъстрата кожа и да

си разкъсват път навътре.

На кораба налетяха още шест гладни торпеда, изстреляни от някаква невидима

позиция. Две бяха свалени, другите четири се превърнаха в абаносови паякоформи,

които се завинтиха в извънземната плът, ако изобщо ставаше дума за живо същество.

Парчета от горгонския кораб заваляха към земята, а отвътре зейна рана с

червеникаво месо, прошарено с празноти, напомнящи шестостенни коридори.

Торпедопаяците продължиха да дерат и дъвчат, все по-бързо и по-бързо, а сините

светкавици стреляха като полудели в различни посоки. Момчето се присви, когато

енергийна мълния изгори земята на няма и четиридесет фута от дясната му страна,

но не можеше да отлепи очи от ужасяващата трапеза и смъртта на гиганта.

Горгонският кораб несъмнено умираше. Корпусът му трепереше и се гърчеше, а

мъглявите паяци проникваха все по-навътре в сърцевината му. От дузина рани се

лееше тъмночервена течност. Късове от кораба падаха на земята и продължаваха да

се гърчат в конвулсии. Машината пищеше. Високочестотният звук, който се

разнасяше, напомняше на момчето комбинация от стържене с нокти по черна дъска

1

и зловещо потракване на горска гърмяща змия . Наложи се да затисне ушите си с

длани, иначе звукът заплашваше да го погълне и да му подгъне коленете. Огромно

парче от кораба се понесе надолу, пръскайки фонтани от тъмна течност. В кухината

черните паякоформи се хранеха, проправяха си път през извънземната плът и

вътрешните коридори с нокти и зъби, които момчето предполагаше, че могат да

разкъсат също и цимент, и метал. Горгонското летящо крило се килна надясно и

изля вътрешностите си на грамадни, неравни завеси от течност и месести остатъци,

които паяците на мъглявите не бяха успели да погълнат изцяло.

Писъкът на машината не спря да кънти през цялото време, докато корабът

катастрофираше в земята. Паяците плъпнаха по гърчещата се кожа. Момчето се

обърна и избяга.

Не знаеше къде да потърси безопасно място. Пронизващият ушите звук секна.

Точка за мъглявите, помисли си то. Тичаше все напред през жълтата мъгла и

внезапно стъпи на напукан бетон.

Озова се на голям паркинг. Около него в сгъстяващия се въздух се извисяваха

ръждивите и обветрени туловища на осем изоставени коли. Дъждът беше спрял.

Локви вода изпълваха цепнатините и дупките. Пред момчето се издигаха дълги

постройки от червени тухли, не им беше останал нито един неразбит прозорец. От

лявата му страна се намираше провисналата Н-образна врата в началото на обрасло с

плевели игрище за ръгби. Над паркинга стърчеше спортното табло, храбър носител

на вест от миналото.

„ГИМНАЗИЯ ИТЪН ГЕЙНС“ - гласеше надписът с неподвижно монтираните

черни букви. Отдолу, с подвижни червени: „Старша въз а А рил 4-6 „Под яната“.

Момчето забеляза, че от лявата му страна, напреки на игрището за ръгби, се

приближават неясни силуети на мъгляви. Няколко от войниците спряха и

възстановиха за секунди телесната си плътност, преди да се ускорят отново. Стори му

се, че са поне четиридесет-петдесет, прииждаха като тъмна вълна. Втурна се да бяга

надясно, но още докато следваше импулса си, осъзна, че няма да има време да се

измъкне - щяха да го връхлетят твърде скоро.

Хързулна се по бетона и под един разбит пикап, навремето черен, но сега по-

скоро червен от ръжда, макар все още да пазеше лепенката на „Денвър Бронкос“ на

останките на задното си стъкло.

В паркинга навлязоха тъмни силуети. Поделение мъгляви бяха тръгнали на

поход - идваха отнякъде и отиваха другаде. Момчето се притисна към напукания

бетон. Ако някой от враговете доловеше присъствието му...

Нещо се задаваше.

Хлапето го усети като тръпка по кожата. Надуши някаква форма на пулсираща

енергия в замърсения въздух. От скривалището си видя да се материализират краката

на няколко от войниците, когато се заковаха неподвижни - те също усещаха

приближаващата се все още неизвестна заплаха.

Настъпи тишина, прекъсвана само от капещата от туловищата на колите вода.

След това нещо премина в небето с шум като шепот на вятър, ярка светкавица синя

светлина озари паркинга и накара момчето да присвие очи... и каквото и да беше

онова във висините, вече бе отминало.

Хлапето чакаше и примигваше. Пред очите му танцуваха петна. Някои от