Робърт МакКамън - Границата

горяха като метеори в нощта, докато тя пускаше вратовръзката „Бен Силвър“ на

земята, сваляше сакото му и започваше да разкопчава ризата му „Брукс брадърс“.

Докато разкопчаваше колана му и дърпаше ципа на панталона, грейналото й от

наслада лице внезапно сякаш се размекна като восък и се разтече по костите и

Джеферсън бе принуден бързо да отклони поглед да не би твърдостта му да спадне...

но тя долови това незабавно и до такава степен заля ума му със спомени за минали

завоевания, стенания и оргазмичните тръпки на легионите жени, паднали в плен на

чара му, че той самият, най-просто казано, остана омагьосан.

Мой Джефер-сине... Хвани ме за ръката .

Той задържа панталоните си с една ръка и с другата пое дланта й. Както винаги,

допирът бе до почти човешка плът, която не успяваше съвсем да уподоби усещането.

Тя го поведе към леглото, където той седна, за да й позволи да свали лъснатите му

обувки и чорапите - тя го стори полека, бавно... отново - почти водещ до екстаз

ритуал. После - бавно, полека - смъкна панталоните му и боксерките на сини карета,

мислено му нареди да легне по гръб на леглото и на свой ред се плъзна до него.

Заела най-сетне позиция, тя се захвана да си играе с онзи негов съществен орган,

който явно смяташе за толкова харизматичен, колкото и всяка една жена, която

Джеферсън някога бе качвал на небесата.

Когато умът на Джеферсън започна да го предава, горгонската му господарка го

инжектира с пресни спомени. Правеше срещи отпреди двайсет години така реални,

като че се случваха сега, и той бе способен единствено да се зарее в земите на

горещите сексуални фантазии, докато тя дърпаше и опъваше, и усукваше между

ръцете си мъжеството му, сякаш изпитваше здравината на материала, от който е

направено. След това внезапно кадрите отново прескочиха и тя се оказа

разсъблечена, а нейната не съвсем човешка плът - притисната здраво към него.

Когато той посмя да погледне в лицето й на жълтата светлина на свещите, видя там

нежелани сенки и бързо отклони очи, но през цялото време тя го захранваше с

миналото му - парад на образи от живот в похотлива наслада; сцени, скрити зад

стените на безброй мотели и апартаменти и от време на време — в задните стаички на

стриптийз клубове. Тя му върна света, който бе създал за себе си, и той се гордееше с

постиженията си; гордееше се със способността си да подчинява на волята си всяко

едно женско същество; гордееше се с уменията и даденостите си, и с даровете от Бог,

и с позлатения си език и златна персона, беше горд-горд-горд, та чак до степен да се

взриви от гордост.

Гордостта го разпали. Тя се опитваше да го целуне, но не знаеше как да се целува

и му налиташе със зейнала уста, която принадлежеше на куха маска, обаче той не

биваше да мисли подобни неща, не биваше да изхожда от представата, че

съществото, което го бе обкрачило, не е човек, и хопаля, хайде обратно в пълната с

пара баня в „Мотел Сикс“ с германска студентка на обменни начала на име Яна,

дошла с очаквания да сключи добра сделка за един джип „Ранглър“ втора ръка, и ето

- влагата, мекотата и бълбукането го обгърнаха и го възнесоха...

Вече беше проникнал в нея и тласкаше, както би правил с всяка една човешка

жена - лишен от размисъл ритъм, който се натрупваше до експлозивното изпразване.

Отвътре тя беше влажна и през трескавия му ум премина мисъл, че и това е фалш,

част от маскировката, някакъв вид изкуствен лубрикант, създаден в извънземна

лаборатория... И след това Джеферсън се гмурна отново в спомени, проучваше

рожденото петно във формата на котешка лапа на лявата гърда на блондинка на име

Джорджия Мей, която навремето работеше в неговата банка в Литъл Рок.

Когато я преобърна на леглото - или тя го преобърна, беше трудно да се каже

кой кога какво прави, понеже кадрите прескачаха, - Джеферсън се гмурна дълбоко в

нея и я чу да издава меко съскане. Продължи да тласка навътре с цялата си сила и

всички минали любови, търкалящи се през ума му. Притежаваше издръжливост,

можеше да продължи по този начин, докато не реши, че и на двамата им стига

толкова; никога и с никоя не се бе стигало до любов - винаги ставаше дума за

спечелване на нещо или някоя: наградата, вниманието, обожанието, това го крепеше

да прескача от една жена към следващата и по-следващата. И сега също се

наслаждаваше перверзно на обожанието, с което го обсипваше звездната му кучка.