Робърт МакКамън - Границата

мъж с риза на сиви райета и навити ръкави. По време на разговора посочи към

масата с новодошлите и мъжът кимна и ги погледна. Лицето му беше изпито и

сурово и с нищо не разкриваше мислите му. След това Деримън продължи по пътя си

и когато стигна до тяхната маса, извади от джоба на сакото си бяла кърпичка и изтри

с нея очилата си.

- Той иска да ни види - каза Итън.

- Точно така.

- И за какво иска да се среща с нас? - поинтересува се Дейн.

- Не с всички ни - обясни Итън. - Само с мен и Джеферсън.

- Пак си прав - Деримън си сложи отново очилата. - Разбира се, аз ще бъда с вас.

- Хич не берете грижа за нас - сви рамене Дейв. - Просто ще си седим тук с

бачкаторите.

Столовата се намираше на Ниво две, но по-навътре в планината от гаража. Итън

и Джеферсън последваха Деримън по друго, вътрешно стълбище. На Ниво четири

влязоха в жилищната зона на президента от различна от предишната посока.

Въоръжен с автоматична карабина, сержант Акърс чакаше да ги ескортира.

Преминаха по коридор на късо разстояние от двойните врати, които Джеферсън

беше видял миналия път.

- Благодаря, сержант - каза Деримън и с това освободи пехотинеца. След това

натисна бялото копче на звънеца и отвътре се разнесе просто, единично позвъняване.

29

- Очаквах да чуя „Президентският марш“ - пошегува се нервно Джеферсън, но

Деримън не реагира.

Една от вратите се отвори почти веднага, след като прозвуча позвъняването.

Аманда Бийл застана на прага с кръвясали очи, но малко по-стабилна, отколкото

преди час по време на записа. Носеше същите дрехи - кафяви панталони и бяла

блуза, която бе започнала да пожълтява от твърде много пране.

- Влизайте - каза тя и им обърна гръб, изпълнила задачата си.

Деримън вървеше първи, пресякоха прага към уютен апартамент с постлан на

дървения под тъмносин килим, с много солидни на вид мебели американска

изработка и стени, украсени с картини на природни теми, които според Джеферсън

Джерико изглеждаха като купени от някоя гаражна разпродажба. Не можа да се

въздържи да не проследи играта на бедрата на Аманда Бийл, докато тя се

отдалечаваше, и се запита дали още чука голямата клечка, или с персонала си играят

на музикални легла, когато не мислят за извънземни и края на света. Не би имал

против да се включи в играта им, образно казано.

Усети върху себе си тежестта на сребърните очи и сведе леко глава.

- Добре дошли - поздрави президентът, влизайки драматично от страничен

коридор. Усмихваше се, но заради преливащите от болка очи усмивката му беше

ужасна гледка. Стоеше само по намачкан панталон и с разкопчана на врата бяла

риза. Спря доста далеч от групата и не им подаде ръка.

- Благодаря, че се отзовахте. Нека да идем в кабинета!

Кабинетът беше разположен по-навътре по коридора. Едната стена

представляваше голямо пано на Вашингтон, гледан от въздуха - очевидно опит да се

компенсира липсата на прозорци. На другата стена висеше голяма коркова дъска с

прикрепени на нея карта на целите Съединени щати и няколко по-малки

регионални. Някой се беше престарал с рисуването на кръгчета и стрелички с черен

перманентен маркер и Джеферсън предположи, че това са движения на войски,

танкове и самолети, които в действителност не съществуваха. Книгите по полиците

изглежда служеха по-скоро за украса, отколкото за четене - досущ сценичен декор,

понеже бяха щателно изравнени и правилно подредени. Център и фокална точка на

стаята беше масивното антично бюро - на дървената плоскост отпред имаше

гравиран американски флаг с два орела, по един от всяка страна. Чифт черни кожени

кресла бяха придърпани към бюрото и зад него се намираше трето. Четвърто черно

кожено кресло стоеше в ъгъла, където имаше и диван с платнена тапицерия, който

подмамваше окото да се чуди дали платът е сив, или зелен.

30

„Ето това - каза си Джеферсън - сигурно е докарано от магазина на „Гудуил“ в

Солт Лейк Сити, когато парите на данъкоплатците за черна кожа са се изчерпали.“

- Затвори вратата, Ванс - Бийл се намести на въртящия се стол зад бюрото.

Обърна се към Итън и Джеферсън и им посочи креслата отпред. - Седнете, моля! Тук

достатъчно прохладно ли е според вас? Може още да намаля температурата, ако

желаете.

- Не съм от ледена планета - обади се Итън.

- О... добре. Ами... твоите очи.... са студен цвят.

Деримън седна на дивана, кръстоса крака и се приготви за изненади, понеже