Робърт МакКамън - Границата

Кимна на жена си и двамата се приближиха до вратата. Не беше ясно кой кого крепи

и кой от тях е в по-добра форма.

- Леон Къшман! - провикна се Джеферсън, преди те да успеят да излязат. - Сега

се наричам Джеферсън Джерико. Бях евангелист, по телевизията. Помниш ли ме?

Президентът внезапно спря на крачка от изхода. Обърна се назад.

- О... да... онзи тип. Името ми е познато отнякъде.

- АЗ съм! Аз съм „онзи тип“!

- Вървете да почивате, сър - настоя Деримън. - После ще има време да

поговорите.

След като президентът и Първата дама излязоха и вратата се затвори зад тях,

Ванс въздъхна дълбоко. Разтри слепоочията си- главата му още се разкъсваше от

болка. Каза:

- Беше ни много, много трудно.

- Няма да стане по-лесно - отвърна Дейв. - Наистина ли го заснемате, или всичко

е наужким?

- Той обича да го записваме на дивидита, за да си ги гледа и да се самокритикува.

Това чудо продължава от пристигането ни тук, повтаря се на всеки две седмици. Аз

му съставям докладите. Той все още смята, че във въоръжените сили цари някакъв

ред и те водят сражения. Ако не хранеше тази вяра... отдавна щеше да си е отишъл.

- Когато те се върнат - настоя твърдо Итън, - ще разрушат този връх. Ще сторя

всичко по силите си да ви защитя, но не съм неуязвим. Съжалявам за смъртта на

мистър Джаксън и че не успях да го спася. Кога ще съобщите на президента за това?

Деримън не отговори, но сега вече цялото му внимание бе съсредоточено върху

миротвореца.

- И мъглявите, и горгоните ме искат, понеже знаят, че представлявам нещо

различно, което те не разбират - обясни Итън. Ако не могат да ме заловят - а няма

как да ме заловят, - ще трябва да се убедят, че съм бил обезвреден... което е друг

начин ди се каже мъртъв . Това тяло може да бъде унищожено, но не и същността,

която представлявам... - Той отговори на следващия въпрос на Деримън, преди той да

го зададе: - Не, не мога просто да прескачам от тяло в тяло... трябва ми време да се

интегрирам във всяко. А именно с време не разполагаме, сър. Важно е -

жизненоважно! - да проникна в инсталацията С4. Не знам какво точно ще търся там,

но непременно трябва да има нещо, което мога да използвам.

- Нали ти казах, че президентът не може да...

- Светът ви ще загине - настоя Итън. - Всички вие, цялата ви цивилизация, ще

умрете. Разбирам, че не искаш да го излагаш на риск, но няма друг начин!

- Вслушайте се в думите му - подкани и Джеферсън с почти умолителна нотка. -

Моля ви... вслушайте се!

- Не - твърдо отвърна Деримън. - Вие ме чуйте. Работил съм за Джейсън Бийл

през по-голямата част от последните петнайсет години. Виждал съм възходи и

падения, видял съм всичко. Той едва- едва се крепи, тя също. И двамата знаят, че

децата им навярно са мъртви. Нямам намерение да го пращам да лети с хеликоптер

до Ню Мексико с тези твари в небесата. Ако пришълците толкова силно копнеят да

те унищожат, ще свалят хеликоптера за броени секунди. Не. А сега... ще ви заведа в

столовата да хапнете нещо Нали се храниш ? - обърна се той към Итън.

- Тялото го изисква.

- Ех, ако можеше учителката ми по биология в гимназията да те види! -

възкликна Деримън. Лицето му се изкриви за няколко секунди и Дейв си помисли, че

и неговото умствено влакче е напът да дерайлира. - Надявам се, че е умряла в съня

си, преди всичко това да започне!

- Така ли ще свърши светът? - попита Итън.

- Моля?

- Светът ви няма да свърши с експлозия, а с мрънкане, така ли?

Известно време Деримън не каза нищо. Взираше се в пода. След това намести

очилата си и заяви:

- Столовата. Там отивам. Предлагам да ме придружите, понеже охраната няма да

ви позволи да останете тук без мен... - отиде до вратата, отвори я и изчака, докато

членовете на групата му се подчинят като добри, лишени от разум войничета.

ТРИДЕСЕТ И ЕДНО

Миротворецът откри нещо, за което реши, че сигурно ще му липсва, когато

задачата му тук приключи.

Наричаше се „кафе“. Веднага щом вкуси първата глътка, той прецени, че питието

е страхотно. Беше горещо и черно, леко горчиво и го накара да се чувства изпълнен

със сили, ако можеше да се каже така. Представи си, че магията на питието препуска

през вените на присвоеното му тяло, докато си седеше на масата в столовата с Дейв,

Джеферсън и Оливия - и си беше истина, че се нуждаеше от зареждането.

Оливия се присъедини към групата след кратък престой в лазарета. Докторът,