Робърт МакКамън - Границата

на автобуса въпреки възраженията на Дейв, беше скрил горгон и сътворен от

горгоните човек под носовете им и би могъл дори да успее да отмъкне Итън в

горгонското царство, ако извънземното присъствие в него не беше толкова силно.

Момчето нямаше представа какво ги очаква при крайната им цел, но заради

усещането, което не можеше да отърси, погледна към Дейв и каза с глас, който беше

прям и твърд и много по-древен, отколкото възрастта, на която изглеждаше самият

той:

- Този човек може да ни потрябва.

- Какво? - повтори Дейв. - Че защо, дявол го взел, ще ни трябва той?

- Не съм сигурен все още - отвърна Итън, - но аз може да не съм достатъчен.

- Достатъчен за какво? - попита Оливия, също толкова озадачена, колкото Дейв,

Джей Ди и дори самия Джеферсън Джерико.

- За задачата. Каква е тя точно, засега нямам представа, но този човек... - Итън се

спря, опитвайки се да разчете усещането си, но все още бе неспособен да го

дешифрира. - Той е твърде ценен, за да го изоставяме. Видял е същество, което може

би е горгонската кралица... ако тя наистина е женска. Бил е неин любимец - добави.

Прецени, че няма нужда да се впуска в разкритите от него подробности. - Убеден съм,

че той трябва да дойде с нас, без значение какво друго е сторил.

Последва миг на мълчание. Джеферсън не можеше да реши дали разходка до

този връх, за който говореше Итън, е поне в някаква степен по-безопасна от

оставането тук, но беше убеден в едно: докато се намира с момчето, ще бъде по-добре

защитен, отколкото от войниците и техните безполезни оръжия. От друга страна,

Итън беше мишена за горгоните и те нямаше да се откажат без бой - щяха да го

открият, където и да отиде. Освен това стоеше въпросът и за сиваците. Хиляди от

тези твари...

Но пък... какво имаше да губи?

- Ще ви кажа всичко, което знам - заговори Джеферсън на Дейв, понеже камъкът

все трябваше да помръдне. Нямаше да потрябват много усилия, тук командваше

момчето. Той се съсредоточи върху жената. - Неща за Воуп и Раткоф, които вероятно

също искате да научите. Има с какво да ви бъда полезен, обещавам!

Погледът на Дейв бе суров и тежък.

- Ако още веднъж посегнеш към Итън, ще те убия - каза той. - Това пък ти

обещавам аз, копеле нещастно.

- Прав си, прав си - съгласи се проповедникът с леко свеждане на главата. За

момент обмисли възможността все още дали има шанс да сграбчи Итън и да бъде

прехвърлен при кралицата на горгоните, да спаси хората си, града и себе си, но усети

погледа на момчето и отхвърли тази идея, като си представи как извънземната сила

разчленява мозъка му и оглежда мислите му една по една, за да оцени тежестта им.

- Аз ще узная - каза Итън. Тихичко, колкото да го чуе Джеферсън.

„Ще слушкам!“ - помисли си той.

Момчето отвърна:

- Разчитам на това.

Майор Флеминг и останалите войници имаха работа за вършене. Дейв се закле

да стои постоянно между Итън и Джеферсън Джерико. Оливия хвана Джей Ди за

ръка и му помогна да стигне до служебния асансьор. Предстоеше да съберат нужното

за пътуването и трябваше да се говори с Хана Граймс за шофирането на автобуса,

понеже Дейв не смяташе, че ще се справи с толкова голямо превозно средство - не и

по пътищата, по които щяха да поемат, след като слязат от Междущатска 70 в Юта.

Самата магистрала сигурно също беше осеяно с кратери предизвикателство - кой

знае какво имаше там, сред онези планини, които им предстоеше да прекосят?

Но там някъде ги очакваше онова, което трябваше да открие Итън. Не хранеха

никакви съмнения. Щяха да потеглят веднага щом приключи ремонтът на автобуса -

отново по света, навън сред войната.

Джеферсън Джерико осъзна, че всичко, което някога е построил, най-вероятно е

било съборено. Реджина също е унищожена. Или може би Ню Идън беше върнат на

първоначалното си място на Земята и оставен на милостта на войната и на сиваците,

които да го разкъсат на парчета. Кое според него беше по-добра съдба? Не искаше и

да си мисли, но предположи, че никога повече няма да види градчето. Предстоеше

му да заложи на момчето и групата му, и може би Дейв Маккейн щеше да го убие,

преди да стигнат до планината, която по неизвестна причина се оказваше толкова

специална, или пък горгонската кралица щеше да го изведе оттук и да го убие за

наказание, или пък по пътя ги очакваше нещо, което да преодолее дори

могъществото на момчето и да ги убие всички...