Робърт МакКамън - Границата

че Маккейн си умира да го удари отново, и остана свит на пода. - Принуден бях да го

сторя! Не исках! Кой ще иска да помага на горгоните и мъглявите, освен ако не му се

налага? - Пак опипа зъбите си с език - единият беше толкова разклатен, че всеки

момент щеше да падне. - Не мога... не мога да ти обясня всичко, но те ме защитаваха

заедно с хората ми. Пазеха ни от войната. Така че... или те намирам и се връщам с теб

- и не знам как са способни да ни прехвърлят, понятие си нямам, - или губя защитата

ни. Разбираш ли?

- Че защо точно теб ще изберат? - попита Дейв.

- Избраха мен, понеже смятаха, че истински човек по-лесно ще се добере до

хлапето. Точно както каза Воуп, искат да го проучат. Но и се страхуват от него...

Джеферсън се напрегна, готов всеки момент господарката му да го шибне с

болка заради провала и предателството му, но не последва нищо подобно. Той

осъзна, че наистина е бил изоставен. Тя му беше обърнала гръб и вероятно всички

обитатели на Ню Идън са били прегазени като мравки под смазваща подметка, а

Мравешката ферма е изхвърлена в космоса или някакво друго измерение, или

изгорена до основи.

- Мислех... че той ще се окаже оръжие на мъглявите или нещо подобно... но

онова, което стори тук... как уби онези войници... не може да е тяхно дело.

- Итън е нещо различно - заяви Оливия, която се беше взела и ръце. Поправи се.

- Превръща се в нещо различно.

- Трети извънземен вид - каза Джей Ди и сам се изненада с огласяването на тази

мисъл. - Той вярва, че може да спре тази пойна. Аз казвам да му дадем шанс.

- Точно така - кимна измъчено Джеферсън. - Шанс. Да. Абсолютно. Но...

слушайте... никой не може да остане тук. Воуп твърди, че ще дойдат да изгорят

сградата до основи. Способни са на това. И ще го сторят. ,

- Ще усетя, когато доближат - отбеляза Итън.

- Как точно? Шесто чувство?

- Както искаш, го наречи. Просто ще разбера, когато ни приближат достатъчно -

Итън се обърна към майора. - Ако си тръгна, те няма да имат нужда да нападнат това

място. Може да го сторят просто защото са способни на това, но както Джей Ди каза...

колкото по-скоро потеглим напът, толкова по-добре.

- Хубаво, само ни дайте време да поработим нощес. Ако бях на твое място, и

бездруго нямаше да искам да потеглям след мрак. Твърде рисковано е.

- Рисковано е да останем тук - каза Итън, но знаеше, че нощно пътуване

прекрачва границите дори на неговия стремеж за оцеляване и че определено не биха

искали да се натресат на още една армия от сиваци.

- Няма да остана тук! - Джеферсън Джерико се изправи и се олюля, но успя да се

задържи на крака. - Мамка му, не! Не съм молил да се окажа замесен! Искате да ме

заключите, когато горгоните идат да избият всички? И да ме екзекутирате, задето се

опитвах да спася живота на хората си? Че откъде се очаква да знам, че момчето не е

мъглявско оръжие? Не знаех, че е човек! - той погледна към Итън и към сребърното

му око, от което го полазваха тръпки. - Ако това може да се нарече „човек“!

- Преди да потеглим - обърна се Дейв към майор Флеминг,- ми се ще да вкарам

куршум в главата на този боклук!

- Какво имаш предвид с моите хора? - попита Оливия, без да обръща внимание

на забележката на Дейв. - Какви хора? И къде са те?

- В Тенеси. Аз... имах жилищен комплекс недалеч от Нешвил... - Джеферсън

реши да не разкрива твърде много за себе си, в случай че майката на южнячето

войниче е изгубила спестяванията си, залагайки на книгата и дивидито „Божията

система за игра на едро за забогатяване и щастие“, четиридесет и девет долара и

деветдесет и девет цента, но за няколко долара повече може да бъде донесена още

утре от „Федерал експрес“. - Целият комплекс... с всичко... беше вдигнат от горгоните.

Сложен някъде, където да ни изучават. Бях взет от един от тях... приличаше на жена

и можеше да променя лицето и формите си... Тя ми каза, че ако не върна момчето,

защитата ни ще бъде свалена. Затова го сторих. За хората си, както казах. И се кълна

в Бога, мислех си, че е мъглявско оръжие. Мислех, че заради това го искат! - Той

обърна агонизиращия си поглед към Итън и си каза, че ако някога е имал нужда от

поне грам умения за убеждаване, сега се нуждаеше от цял тон. Първо, да сложим

основата: - Знам, че притежаваш фантастична сила... никога не съм виждал подобно

нещо... като онова, което стори във фоайето. Спаси всички ни! - Джеферсън си

наложи изражение на отчаяна надежда, което беше по-близо до истината, отколкото