Joro - Bibliotekata

Е, дойде ден, в който вече не можех да търпя тази идиотщина. В края на краищата имах си свой мозък и отказвах да приема, че тези нищожни малки нападения срещу нас не са измамни.

Един ден след подобно нападение завих обратно и тръгнах към дома.

Чарли си беше въобразил, че се връщаме към базата. Както обикновено. Затова започна да придвижва припасите си през реката.

Но за голяма негова изненада мистър Дик и неговите весели мъже се върнаха с гръм. С Уотсън Кръпката на газта, ние се понесохме към тях и двата извънбордо-ви двигателя "Меркюри" от по 110 конски сили ревяха на пълна мощност, а бордовата картечница М 60 стреляше на залпове. Виктор Чарли беше хванат по пижама, свалена от кръста надолу. Сега той беше жертва на въобразяването. Чарли пусна провизиите си във водата и побягна като луд.

Около нас водата започна да изригва на гейзери, когато се посипа дъжд от куршуми. Внезапно тюленът до мен изрева и от него започна да се лее кръв. Метнах го на палубата и изревах:

- Назад!

Чупихме се.

Стрелбата остана назад от нас, докато се носехме към дома. Разгледах ранения. Повърхностна рана. Кървава, но без последствия.

Забавихме оттеглянето си, докато го бинтовах. След това наредих да тръгваме обратно. Чувствах как Чарли си е въобразил, че боят приключи.

Имах право. Като се спуснахме отново върху тях, ни погледнаха в пълен шок: елемента на изненадата -обичам го.

Нанесохме повече щети, а след това се чупихме по дяволите, преди да дойде мистър Мърфи.

По пътя назад се готвех за сдъвкването на задника, което знаех, че ще получа. Успех или не, бях нарушил ръководните принципи, а в тази война и по това време такова нещо не се позволяваше.

Знаех, че когато шефът на оперативните действия чуе за нашите лудории, ще намокри малките си гащички. Така си въобразявах.

И бях съвсем прав. Шефът изпадна в истерия. Не можеше да разбере, че постъпихме умно и прозряхме нещата, които Чарли си беше въобразил.

След това той продължи да ни е шеф. Но съвсем не гледахме на него като на водач.

Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от бизнеса

Ако някой е променял лика на американската развлекателна индустрия - една от малкото, които все още надвиват всичките си чуждестранни конкуренти, - то той е Лю Васерман. Васерман, дългогодишният шеф на конгломерата "Ем Си Ей", е човек, който никога не е работил с предположения, стига да е възможно. Мрази ги колкото и аз.

Васерман, който неотдавна излезе от "Ем Си Ей" след около петдесет години на кормилото, винаги е бил краен реалист. Неизменно е гледал да прозре под очевидното и никога не е приемал обикновените мъдрости.

"Ем Си Ей" започнала като агенция за таланти -получавала десет процента от доходите на своите клиентикинозвезди. Васерман променил всичко това.

До 1950 г. в кинобизнеса се смятало, че собствениците на филмовите студиа притежават филмите и звездите, които се снимат в тях. Васерман оспорил валидността на това предположение. Като агент на актьора Джеймс Стюарт Васерман настоял Стюарт да получи частични собственически права върху филма си от 1953 г., "Уинчестър 73". Филмовата студия "Юнивърсал" отказала. Опитали се да смачкат Стюарт и да го накарат да приеме стандартната сделка. Но не било минало чак толкова много време, откакто Стюарт бил във войната, където рискувал задника си в реалния живот и реално време, и просто не се огъвал толкова лесно. Васерман и Стюарт не отстъпвали. Вдигнали шум до Бога. "Юнивърсал" се огънали. Стюарт завършил с печалба шестстотин хиляди долара от този филм - към два пъти повече от онова, което получавали суперзвезди като Кларк Гейбъл на филм.

Друго въобразяване, което Васерман не приемал, било, че агенциите за таланти като "Ем Си Ей" не могат сами да продуцират филми. Съгласно обикновената мъдрост това просто не може да стане - има твърде много противоречиви интереси. Но Васерман започнал да

го прави и "Ем Си Ей" станала изключително мощна и успешна, работейки "от двете страни на оградата", като продавач и купувач. Скоро "Ем Си Ей" не трябвало да преговаря с "Юнивърсал", защото Васерман гнкупил.

След това Васерман нарушил друго "ненарушимо" въобразяване и увеличил мощта и богатството си в геометрична прогресия. Спрял да си въобразява, че телевизионните мрежи и продуцентските компании имат право на пълна собственост върху своите програми. Васерман казал, че ако агенция "Ем Си Ей" предоставя основните елементи на едно телевизионно шоу -например звездите в него и директора, - значи "Ем Си Ей" трябва да получава пълни десет процента от целия бюджет на това шоу. Всъщност искал десет процента собственост над дузини печеливши телевизионни шоупрограми. След като накрая тази система на "пакетни хонорари" била възприета - през "мъртвите тела" на няколко директори на телевизии, - богатството на Васерман и "Ем Си Ей" надхвърлило всички представи.