Joro - Bibliotekata

В "Ем Ти Ем" Тинкър се водел не просто от желанието си да стане богат. Горещо вярвал, че американските телевизионни програми са ужасни и че повечето от шоупредаванията по мрежата били "като човешки изпражнения - просто боклук". Тинкър, който се отнасял особено критично към предшественика си в "Ен Би Си", боклукмайстора Фред Силвърман, казвал, че програмите по телевизионните мрежи са "престъпление спрямо нацията" и "някой трябва да отиде в затвора за това... вероятно директорите".

Тинкър бил истински свиреп и непокорен воин, а каузата му - по-добрите програми.

Фред Силвърман за разлика от Тинкър обичал нискоинтелектуалните шоупрограми. Известен бил и с любовта си към микромениджмънта и хаоса, който създавал. По времето на Силвърман другите директори в "Ен Би Си" наричали себе си "слугите". В типично свой стил Силвърман диктувал съдържанието на програмите; пускал ги насила в ефира (на огромни цени); сам избирал актьорите, сценаристите и директорите на продукция и сам вземал всички решения за времето на предаване. Нетен резултат: телевизионна мрежа на последно място.

Когато Тинкър поел "Ен Би Си", уредил грандиозно представяне на новата си генерална стратегия. То се състояло на годишното събрание на директорите на местните станции на "Ен Би Си". Тези хора били гръбнакът на мрежата. Ако няколко от тях се махнели и отидели в друга мрежа, то това можело да убие вече замиращата "Ен Би Си".

Денят на събранието на директорите бил толкова пищен, колкото можел да го докара отделът по рекламите. Директорите се събрали в огромна зала на хотел "Бевърли Хилс". Музиката на някакъв регесъстав гърмяла из залата, а трупа танцьори, облечени в диви костюми за калипсо, се тресели между редовете. Жени с покрити с блясък бюстове се въртели около качен на кокили мъж в розово.

След това един глас надвил заглушаващия шум и започнал да извиква имената на актьоритезвезди на "Ен Би Си", докато те преминавали между седалките. Тед Дансън! Мистър Ти! Сибил Шепард!

След екстравагантния парад на звездите Грант Тинкър промърморил:

- Не знам дали да се кача или да ида да обядвам.

Изкачил се на подиума. След това обявил монументалната стратегия, която щяла да изведе телевизионната мрежа до обетованата земя.

- Аз ще намеря най-добрите - казал Тинкър - и ще ги оставя да вършат добра работа.

Местните директори чакали. Да - и какво друго? Каквото и да е? Това ли е всичко?

Изпълненият с вълнение въздух излязъл със съскане от стаята. Раменете увиснали. Директорите на станции се спогледали, сякаш, за да си кажат: "Какви са тези... прости... глупости?"

Скоро след това започнал сезонът. Едно от първите големи решения на Тинкър било да остави едно ужасно зле оценено предаване, защото смятал, че продуцентът му "си върши работата добре". Предаването било "Бар Наздраве". Позволил да оцелее и друго, още по-зле оценено предаване, защото смятал, че продуцентът му "си върши работата добре". Предаването било "Семейни връзки". Пуснал едно предаване за болница, което се провалило страхотно, но го поддържал, защото казал, че го "харесва". Предаването било "Сейнт Елсуеър". После Тинкър наел един много компетентен актьорпродуцент и го оставил да направи такова предаване, каквото си желае. Този човек е Бил Косби и резултатът е "Шоуто на Косби", най-успешната телевизионна програма на десетилетието.

Само за две години "Ен Би Си" се превърнала в най-високо класирана телевизионна мрежа. Въпреки случайните неуспехи тя остава една от най-силните развлекателни компании в света.

Грант Тинкър заслужено е получил най-голямо признание за спасяването на "Ен Би Си". Критиците на шоупрограми и бизнесаналитиците го наричат гений.

Тинкър е бил гений. Достатъчно умен, че да прави нещата просто.

ГЛАВА ОСМА

ОСМАТА ЗАПОВЕД

"Никога не си въобразявай."

Действията ни винаги почиват на презумпцията, че враговете ни не са интелигентни.

- Ахидамус II, цар на Спарта

Една важна разлика между военната и хирургическата операция е, че пациентът не е завързан. Но често пъти генералите грешат и смятат, че това не е така.

- Капитан сър Базил Лидъл Харт

Надявам се, че никога не забравяте врага. Военните книги често пъти го пропускат.

- Полковник Т. Е. Лорънс*

Истинският предводител никога не си въобразява нищо, стига да е възможно. Най-вече, той никога не се поддава на обикновените мъдрости и не счита, че нещо е вярно просто защото друг си въобразява така.

Обикновената мъдрост не е никаква мъдрост. Обикновената мъдрост приема думите на друг за вярно описание на нещата. А да разчиташ на нечия версия за реалността е толкова умно, колкото да оставиш някой друг да ти сгъне парашута.