Joro - Bibliotekata

Освен това Васерман бил обзет от манията да пази собствените си работни планове. Решен бил да стои една стъпка пред студиите и другите агенции за таланти, като знае какво си въобразяват те, но без те да знаят за него. Наредил на хората си никога да не записват нишо на хартия, освен ако е абсолютно необходимо. В "Ем Си Ей" записките са били рядкост и е било неправилно да се оставят бележки по бюрата за цяло денонощие (дори когато единствените хора, които можели да ги видят, са служители на "Ем Си Ей"). Васерман дори не позволявал на агентите на "Ем Си Ей" да говорят за работа на обществени места, като ресторанти. Васерман имал хора за събиране на разузнавателна информация във всяко студио и телевизионна мрежа. Често пъти знаел плановете на някое студио дори преди самият негов вицепрезидент да има представа за тях.

Една легендарна история за Васерман разкрива

презрението му към хората, които си въобразяват разни неща.

Веднъж Васерман назначил нов асистент в офиса - човек, който да изпълнява разни задачи, да помага на телефона и да следи работата с документите. Това бил силно желан пост, защото асистентите на Васерман често пъти се издигали до пълни агенти, които изкарвали стотици хиляди долари годишно. Обикновено асистентите на Васерман били млади хора с отлични качества, тръгнали по пътя нагоре.

Най-новият асистент на Васерман бил също толкова амбициозен, колкото предшествениците си. Започвал работа рано, свършвал късно и не оставял нито един дребен въпрос нерешен.

Новият асистент научил бързо характерните неща в работата. Едно от тях било, че всеки следобед секретарката на Васерман му казвала, че шефът иска той да отиде с колата до дома му, за да му донесе чиста риза за вечерта. Васерман носел една и съща "униформа" през всеки ден от кариерата си: тъмносив костюм, бяла риза марка "Сълка" и тънка черна вратовръзка.

Един следобед младият асистент взел една допълнителна риза, сгънал я внимателно, увил я и я поставил в багажника на колата си. Така, когато Васерман поиска ризата на следващия ден, младежът можел да изтича до колата, да я вземе и да се върне почти незабавно. Въобразил си, че с такава ефективност би спечелил одобрението му. Логично.

Дошъл следващият ден, дошло и искането за ризата и асистентът изтичал до колата и се върнал мигновено. Подал ризата на секретарката на шефа си.

Пет минути по-късно секретарката дошла при него и го запитала как толкова бързо е взел ризата. Обяснил й и тя отишла да предаде отговора му на Васерман.

Асистентът греел. Сигурен бил, че е направил добро впечатление. Позволил си лукса да се спре и да изпие чашка кафе.

Няколко минути по-късно секретарката излязла и му казала, че е уволнен.

Той не можел да повярва на ушите си.

- Защо?

- Защото мистър Васерман иска да правите това, което той желае, а не, което вие си мислите, че желае.

Почивката за кафе свършила.

Край на урока: Никога не си въобразявай.

ГЛАВА ДЕВЕТА

ДЕВЕТАТА ЗАПОВЕД

"И наистина, не ти се плаща за твоите методи,

а за резултатите, което значи да убиеш врага си

с всички възможни средства, преди той да те

убие."

Който се провали, няма приятели.

- Турска поговорка

Който желае да постигне края, желае да намери и начина.

- Емануел Кант*

Когато поискам някой да направи нещо важно за мен и той не успее, не искам да слушам как са положили "максимални усилия". Да вървят на майната си максималните им усилия. Искам резултати.

Ако максималните им усилия не са достатъчно добри, то от тях зависи да ги подобрят.

В наши дни много хора, изглежда, смятат, че не е работата в това да печелиш или губиш, а в това как играеш играта. О, така ли? Тогава защо да следим резултатите?

Днешните фирмени ръководители често пъти вярват, че трябва само да "опитат, както в добрите времена в колежа". Не насочват вниманието си върху резултатите и не поемат лична отговорност за цялостния успех или неуспех на фирмата.

Част от причината за тази липса на лична отговорност се крие в това, че позволяваме на фирмите си прекалено много да се бюрократизират и разделят по направления. Всеки се чувства откъснат от "общата картина".

---

* Емануел Кант (1724- 1804), немски философ. - Б. пр.

Друга причина за честата поява на това отношение е просто фактът, че много хора в наше време бягат от отговорността. Те отказват да поемат вината, когато нещата се объркат, дори ако това означава, че няма да получат похвала, ако нещата тръгнат както трябва. Те предпочитат да са в безопасност и на топло и да преминат през живота на пръсти.