Joro - Bibliotekata

Незабавно докладвах това на един от военните командири в посолството и му разказах за устройството си.

Той ме изгледа, сякаш съм луд.

Информира ме, че, първо, сигурността на посолството не е мой проблем. Нито моя работа.

Второ, опасяваше се, че ако една колабомба бъде взривена неочаквано, това ще наруши правилата на

Държавния департамент, като ще доведе до убийството на невинни цивилни.

- А какво ще кажете за невинните американци? -попитах.

Прекъсна ме. Не искаше да слуша. Според неговите правила устройството ми беше "несправедливо".

Намекнах, че животът на американците е по-важен от "неговите" правила. Намекнах, че трябва да се насочи към резултатите, а не правилата. Това само го ядоса.

Изхвърли задника ми през вратата.

Скоро след това напуснах града. Взех устройството със себе си.

Към три месеца след като си заминах, един пълен с експлозиви камион спрял пред американското посолство и го пръснал на парченца. Загинаха шестдесет и трима американци. Много повече бяха осакатени.

Командирът не беше ранен.

Остана жив, за да "води" отново.

Да се надяваме, че след тази случка има по-силно чувство за отговорност към хората си и се притеснява повече за резултатите, отколкото за правилата.

Но се съмнявам.

Манталитетът на Свирепия воин: Уроци от бизнеса

Когато Майкъл Айзнър поел боледуващата развлекателна фирма "Дисни" по средата на осемдесетте години, отказал да спазва "правилата", които определяли всичко в Холивуд.

Отказал да заплаща на кинозвездите огромните хонорари, които му искали. Вторият след Айзнър, Джеф Катценберг, казва:

-Имахме пари, но не искахме да плащаме на дребно.

Звездите, разбира се, реагирали злъчно. Предсказвали бърза и болезнена смърт за Айзнър във фирмения свят.

Айзнър разрушил и друго старо правило на Холивуд, когато наредил изпълнителните ръководители, отговорни за филмите в "Дисни", да представят свои

идеи за филми, а да не следват традиционния път на изчакване на режисьоритепостановчици, сценаристите, продуцентите да представят свои концепции. Това също разгневило творческата общност. Но обещавало икономии на много пари.

А най-еретичното нещо било, че Айзнър отказал стандартните дебели заплати, които получавали другите директори на студиа. Вместо това се договарял за големи суми, изплащани накрая - ако "Дисни" успее. Решил да закупи 510 000 акции на фирмата. Айзнър искал да рискува с резултатите - но не резултатите от собствената си работа, а от работата на фирмата.

Компания "Дисни" започнала да ражда собствени идеи за филми и да ги изпълнява с талантливи актьори, които имали затруднения в кариерата си. Например включили Ричард Драйфъс, Ник Нолт и Бет Милдър - и тримата били смятани за "изчерпани" - в "Изпаднал в Бевърли Хилс". След това "Дисни" наели двама телевизионни актьори, Том Селек и Тед Дансън, за участие в "Трима мъже и едно бебе". Фирмата започнала да произвежда и нови анимационни филми, например "Кой натопи заека Роджър" - тези филми имали много ниски разходи за "актьорски талант".

Средно разходите за филми в "Дисни" били 12 милиона долара срещу средно за индустрията от 16,5 милиона.

Филмите на "Дисни" ставаха хитове. Големи хитове. Очевидно старите "правила" на Холивуд не се оказаха много разумни.

За няколко години "Дисни" стана най-успешната развлекателна фирма в света. И още е такава.

Залагайки на цялостния успех на фирмата, Майкъл Айзнър станал доста богат. Акциите и печалбите му достигнали стойност много над 100 милиона долара.

Айзнър е бил нетрадиционен. Отхвърлил е съществуващите правила и е създал нови, по-умни.

Насочил се е към резултатите.

Поемал е пълна лична отговорност. И е пожънал пълна финансова награда.

Майкъл Айзнър доказва, че дори в Холивуд е възможно да имаш манталитета на свирепия воинбунтар.

***

Ай Би Ем е една от първите големи компании, започнали да дават заплати, начислявани единствено върху производителността.

През 1958 г. Ай Би Ем изоставили стандартизираната система на часовата надница за своите служители, включително производствения си персонал. Всички преминали на месечна заплата. Заплатата се определяла само от производителността. Не от старшинството. Не от полаганите усилия. Не от званието. Само от резултатите.

Малко след това Ай Би Ем дали на всеки от служителите си възможност да изкупува акции на фирмата. Всеки, който работел в Ай Би Ем, можел да използва десет процента от заплатата си, за да закупува акции на фирмата с петнадесет процента по-ниско от пазарната стойност. Практически всички служители, които се възползвали напълно от тази програма, са се пенсионирали като милионери. Заложили са на резултатите от собствената си фирма - и са спечелили.