Луиз Пени - Жестокият месец

„Беше ме страх да повярвам – помисли си Гамаш. – Беше ме страх, че е истина и някак съм изгубил най-добрия си приятел. Както Хейзъл изгуби Мадлен.“

– Мислех си, че имаш семейни проблеми. Никога не съм си представял... –Гамаш остана без думи. Но една все пак излезе от устата му: – Защо?

– Спомняш ли си какво беше веднага след осъждането на Арно и съучастниците му? Случаят беше приключен, но ти бе в немилост. Отлъчен от съвета. С Катрин поканихме теб и Рен-Мари на вечеря, за да те ободрим. Но ти беше в отлично настроение. Отидохме в кабинета ми на чашка коняк и ти ми каза, че не ти дреме. Че си направил това, което е трябвало. Кариерата ти беше на пух и прах, а ти беше щастлив. След като си тръгнахте, седнах да почета. Никому неизвестна книга, която вероятно ти ми беше дал. Там попаднах на една мисъл, която ме сломи. Записах я и сложих листчето в портфейла си, за да не я забравя никога.

Бребьоф извади портфейла си. Разгъна едно листче, намачкано и изтъркано като многократно препрочитано любовно писмо.

– Цитатът е от 960 година. Приписва се на Абд ар Рахман Трети, владетел на Испания.

Звучеше като срамежлив ученик, който се притеснява пред класа. Гамаш усети болка в гласа му. Бребьоф зачете:

– Управлявам вече петдесет години в победа или в мир, обичан от поданиците, всяващ страх у враговете и уважаван от съюзниците си. Богатства и почит, власт и удоволствия, всичко имах в изобилие и от нито едно от земните блага не съм изпитал липса. Предвид благоденствието си старателно изброих дните, в които съм изпитал чисто и искрено щастие: те възлизат на четиринайсет.

Робер Лемио се изсмя. Но сърцето на Гамаш се сви.

Бребьоф грижливо сгъна листчето, прибра го и продължи:

– Откакто се познаваме, аз винаги съм бил по-умен, по-бърз, по-добър на тенис и хокей от теб. Имах по-добри оценки и първи срещнах любовта. Имам трима синове. Петима внуци, докато ти имаш само една. Спечелих седем отличия. А ти колко имаш?

Гамаш поклати глава.

– Дори не знаеш. Победих те на конкурса за комисар и ти станах началник. Гледах как съсипваш кариерата си. Защо тогава ти си този, който е щастлив?

Въпросът прониза Гамаш през гърдите и сърцето, избухна в главата му и го накара да затвори очи. Когато пак ги отвори, помисли, че има халюцинации. Малко зад Лемио стоеше някой. В сенките.

Една сянка бавно се отдели от другите и се превърна в Ивет Никол като призрак, хванат в капан между световете.

– Какво искаш? – попита Гамаш.

– Иска да подадете оставка – заяви Лемио, който все още не подозираше за присъствието на Никол. – Но всички знаем, че това не е достатъчно.

– Разбира се, че е достатъчно! – тросна се Бребьоф. – Ние печелим.

– И след това какво? – попита Лемио. – Вие сте слаб човек, Бребьоф. Обещахте да съдействате за издигането ми в йерархията, но как мога да имам доверие на човек, който е предал най-добрия си приятел? Не, единствената ми гаранция е да имам срещу вас тайна, която е толкова ужасна, че няма да можете да се отметнете от думата си. – Извади револвера си и погледна Гамаш. – В тази къща ми казахте никога да не вадя оръжието си, ако нямам намерение да го използвам. Научих си урока. Обаче няма аз да го използвам. Ще го направите вие. – Насочи револвера към Бребьоф. – Хайде.

Момчешкият глас на Лемио бе уверен и спокоен.

– Няма да застрелям приятеля си!

– Приятел ли? Вие вече убихте приятелството си. Защо не и него? Няма да ви пусна, ако не го направите. Вижте какво причини на Арно. Дори да напусне полицията, няма да се откаже. До края на живота си ще се опитва да ви съсипе.

Бребьоф отпусна ръце. Лемио въздъхна и вдигна револвера.

– Лемио! – извика Гамаш, като се опитваше да следи едновременно и младежа, и застаналата зад него Никол, която посегна към хълбока си.

– Стой!

От тъмното се появи друг револвер и след малко се показа Жан Ги Бовоар. Втренчи се решително в Лемио. Никол се скри в мрака.

– Добре ли сте? – попита Бовоар шефа си, без да отмества поглед от младия полицай.

– Отлично.

Двамата млади мъже стояха втренчени един в друг като стари врагове и с насочени оръжия. Бовоар се целеше в Лемио; Лемио – в Гамаш.

– Знаеш, че нямам какво да губя, инспекторе – каза спокойно младежът. – За нищо на света няма да изляза оттук с белезници. Ако не свалиш револвера, докато преброя до пет, ще застрелям Гамаш. Ако дори си поемеш въздух или усетя, че възнамеряваш да стреляш, ще дръпна спусъка. Всъщност какво чакам? – Лемио се завъртя леко към Гамаш.