Луиз Пени: Жестокият месец

– Не искахте ли да кажете „луда“? – попита Лемио.

– Не е особено симпатична, но не на това разчитах. Докато ти си мислеше, че подозирам нея, щеше да правиш каквото намериш за добре, а пък аз можех спокойно да те наблюдавам. Казах на Никол да дразни всички, но да се съсредоточи най-много върху теб. Да те изкара от равновесие. Твоята броня е умението да се харесваш на хората. Ако успеехме да те изкараме от контрол, можеше да кажеш или да направиш нещо глупаво. И ти го направи. Онзи ден, когато се промъкна зад мен. Никой от моите хора не би извадил оръжие срещу мен. Никога. Искаше да ме уплашиш. Но вместо това потвърди подозренията ми, че си шпионин. Обаче допуснах огромна грешка. – Гамаш се обърна към Бребьоф. – Мислех, че врагът е Франкьор. Нито за миг не ми хрумна, че може да си ти.

– Матей, 10:36. И неприятели на човека ще бъдат домашните му – тихо цитира Бребьоф. Вече нямаше истерия, нямаше гняв, нямаше страх. Нямаше нищо.

– Но също и приятелите му.

Бовоар и Никол изведоха Бребьоф и Лемио.

„Четиринайсет дни – мислеше си комисарят. – Четиринайсет истински щастливи дни.“ И беше вярно. Само че едва сега си даде сметка, че повечето от тях е преживял с този човек.

– С какво, по дяволите, ме удари? – изръмжа Лемио.

– С камък – отговори Никол наперено. – Един изпадна от палтото на инспектор Бовоар онзи ден и аз го взех. Хвърлих го по теб точно когато стреля.

* * *

Гамаш тръгна отново по тъмния коридор. Нещо странно се случваше в имението „Хадли“. Започваше да му става познато. Вече можеше да се ориентира, без да включва фенерче. Но се закова по средата на коридора.

Нещо много масивно идеше към него.

Главният инспектор извади фенерчето от палтото си и го включи. Пред него изникна същество с няколко глави.

– Идваме да ви спасим – каза Габри иззад гърба на Мирна.

Жана вървеше първа, следвана от Клара и всички други.

– Напред, езичнически войници! – изкомандва Жана и се усмихна с облекчение.

* * *

Свещта съвсем се беше смалила. Всички заеха същите столове, на които седяха преди, сякаш извършваха успокояващ стар ритуал, ритуала на пролетта.

– Тъкмо щяхте да ни кажете кой е убил Мадлен – припомни Одил.

Гамаш изчака всички да се настанят, преди да заговори:

– Колко горчиво е да гледаш щастието през чужди очи. – Замълча за малко, докато осмислят тези ужасни думи. – Някой от тук присъстващите е насъбрал горчивина срещу радостния свят, който Мадлен е създала за себе си. Знаете ли откъде е цитатът?

– Шекспир – каза Жана. – „Както ви харесва“.

Гамаш кимна:

– Откъде знаете?

– Училищният театър игра тази пиеса през годината на завършването ни. Ти я режисира – обърна се към Хейзъл. – А Мадлен беше в главната роля.

– Мадлен в главната роля – повтори Гамаш. – Както винаги. Не защото е искала, а защото не е можела да го избегне.

– Тя беше слънцето – тихо каза Сандон.

– И някой се е доближил прекалено – съгласи се Гамаш. – Някой от тук присъстващите е Икар. Задържал се е твърде дълго до слънцето. И в резултат се е сгромолясал на земята. Но е било необходимо време. Продължило е години наред. Десетилетия.

Убиецът е създал хубав живот за себе си. Имал е приятели, приятна социална среда. Радвал се е на богати и щастливи времена. Но призраците от миналото винаги ни застигат. В този случай духът не бил човек, а емоция, отдавна погребана и дори забравена. Но много силна. Заслепяваща, стъписваща, изгаряща ревност. – Обърна се към Жана. – За вас е било трудно да сте в екипа на мажоретките заедно с Мадлен, представете си какво е било да си неин приятел.

Всички погледи се насочиха към Хейзъл.

– Според годишника вие сте били отлична баскетболистка, Хейзъл, но Мад е била по-добра. Била е капитан на отбора. Винаги начело. Вие сте били в отбора, но тя е била капитанът.

Гамаш взе годишника и отвори на абитуриентските снимки.

– Тя никога не стана гневна – прочете текста под снимката на младата Хейзъл, после затвори книгата. – Никога не стана гневна. Отначало си мислех, че никога не сте изпускали нервите си, но това изречение означава и друго, нали?

Хейзъл седеше, свела очи към ръцете си.

– Защото на английски „гневен“ е mad . „Тя никога не стана Мад“. Никога не я догони. Никога не я разбра. Постоянно се опитваше и постоянно се проваляше. Вие сте започнали да гледате на отношенията ви като на състезание, а тя никога не ги е възприемала така. Вашето проклятие е било да имате приятелка, която е малко по-добра от вас във всичко. След завършването на гимназията сте се разделили. Но години по-късно, след тежката борба с рака, Мадлен е потърсила старите си приятели. Имали сте уреден живот. Скромен дом в прекрасно село. Дъщеря. Приятели. Вероятна любовна авантюра. Участвали сте в женското дружество към англиканската църква. Но сте помнели един урок от гимназията. Днес бях на заседание в Монреал и един колега ми каза нещо. Беше свързано... – Гамаш замълча за момент. – С друг случай.