Луиз Пени - Жестокият месец

– Не! Не, чакай! – Бовоар свали оръжието.

– Слабак. – Младият полицай поклати глава. – Всички сте слабаци.

Обърна се към Гамаш и стреля.

76 Добър вечер, Мишел (фр.). – б. пр.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА

Чула гърмежа, Клара Мороу скочи на крака. През последните петнайсет минути някъде от къщата се чуваха приглушени гласове, понякога се повишаваха в разгорещен спор, но поне бяха човешки. Гърмежът на огнестрелно оръжие обаче беше нещо друго. Нещо, което повечето канадци никога не чуват в живота си. Зловещ звук, който известяваше, че смъртта отново вилнее в имението „Хадли“.

– Да отидем ли да видим какво става? – попита Клара.

– Луда ли си? – възкликна Мирна с разширени от ужас очи. – Какво ще направим? Там има въоръжен човек, за бога. Да се махаме оттук.

– Аз съм „за“ – заяви Габри и се изправи.

– Трябва да останем – настоя Жана. – Главният инспектор така помоли.

– И какво от това? – сопна се Сандон. – Ако те беше накарал да скочиш през прозореца, щеше ли да го направиш?

– Но той не го направи и не би го направил. Трябва да останем.

* * *

Арман Гамаш беше на земята и опипваше наоколо за револвера. Бовоар отчаяно се опитваше да намери своя на четири крака.

– Добре ли сте? – извика на шефа си. – Какво стана?

– Намери револвера! – изкрещя Гамаш, докато притискаше Лемио, който се гърчеше в опит да се освободи.

В тъмното всеки крак, всяка ръка, всеки стол приличаше на оръжие. Гамаш напипа някакъв камък.

– Спрете всички! – чу се женски глас.

Тримата полицаи, които се боричкаха на пода, погледнаха нагоре. Ивет Никол стоеше над тях с револвер в ръка.

Мъжете бавно се изправиха. Лемио опипа тила си. Когато погледна пръстите си, по тях имаше кръв.

– Дай ми това! – заповяда младежът и протегна ръка за оръжието ѝ.

– Ха-ха, няма да стане.

– Слушай, глупава кучко, дай ми револвера веднага!

Никол не помръдна. Лемио погледна към Бребьоф, който се беше скрил в мрака.

– Каква е тази игра, Бребьоф? Кажете ѝ да даде оръжието.

– Не мога – отговори комисарят с писклив глас, сякаш бе на ръба на истерията.

– Предупреждавам ви, Бребьоф.

От сенките се чу кратък смях, който бързо секна.

– Той не може нищо да ми заповядва – заяви хладно Никол.

– Франкьор – изсъска Лемио към Бребьоф. – Нали щяхте да го държите под контрол.

– Дай револвера, полицай Никол – каза Гамаш и пристъпи към нея, като протегна ръка.

– Стреляй! – изкрещя Лемио. – Застреляй го!

В този момент телефонът ѝ иззвъня. За тяхна изненада, Никол вдигна, без да отмества очи от тях.

– Да, разбрах. Тук е.

Подаде телефона на Гамаш. Той се поколеба, но го пое.

– Oui, allô?

– Главен инспектор, Гамаш?

– Oui.

– Аз съм Ари Николаев. Бащата на Ивет. Надявам се, че се грижите за дъщеря ми. Всеки път, когато ѝ се обадя, тя ми казва, че работи по ваше разследване. Вярно ли е?

– Тя е забележителна млада жена, господине. Сега трябва да затварям.

Върна телефона на Никол. Тя му даде револвера. Лемио ги гледаше, зинал от учудване.

– Какво означава това? – отново се обърна към Бребьоф, който се криеше в мрака. – Нали казахте, че тя е с нас.

– Казах, че има причина да е там. – Гласът на Бребьоф беше напрегнат. Комисарят едва овладяваше истерията, която заплашваше да го завладее. – Когато Франкьор я върна в „Убийства“, знаех, че Гамаш ще я заподозре като негов шпионин. За какво иначе ще му я връща? Но Франкьор е просто един грубиян и глупак. Отказа се от Арно още щом нещата загрубяха. Никол беше нашето жертвено агне. Очевидният виновник, ако Гамаш стане подозрителен.

– Е, било е шибана грешка – изръмжа Лемио.

– Да, тате. Мисля, че сега ще приеме. – Никол погледна Гамаш. – Татко все ме врънка да ви поканя на чай някой ден.

– Кажи на баща си, че приемам поканата с голямо удоволствие.

– Да, тате. Каза, че ще дойде. Не, не съм насочила пистолет към него. – Никол вдигна вежди, докато гледаше Гамаш. – Сега. Не, не съм прецакала нищо, но благодаря, че попита.

– Ти знаеше ли? – попита Лемио, докато Бовоар му слагаше белезници.

– Разбира се, че знаех – излъга инспекторът.

Всъщност не знаеше нищо до онзи момент на улицата, когато принуди шефа си да говори. Докато не си споделиха всичко. Тогава научи какво става. Никол работеше за тях. Зарадва се, че не я е хвърлил в придошлата Бела Бела, както му подсказваше интуицията. На рожденото було явно не можеше да се има пълно доверие.

– Знаех, че не е шпионка на Франкьор. Прекалено очевидно беше – обясни Гамаш, като подаде револвера на Бовоар. – Говорих с нея още преди година, разказах ѝ плана си и тя се съгласи да участва. Тя е една храбра млада жена.