Уилбър Смит - Пустинният бог

С удоволствие открих, че домакините ни признават моето положение и ранг и че демонстрират този факт посредством определените за мен стаи. Те бяха просторни и светли, с гледка към реката и храма на Ищар, намиращ се съвсем близо до двореца. Покоите ми бяха обзаведени с великолепни мебели, изработени от рядка дървесина и екзотични материали. Драпериите бяха от вълна и скъпоценна коприна. По размер леглото беше голямо и неприятно като конструкция. Веднага реших, че ще спя другаде.

С помощта на Фат Тур успях да убедя дворцовите слуги да донесат няколко големи делви гореща вода на терасата пред апартамента ми. След това се съблякох гол, а личните ми роби поляха с водата главата и тялото ми. По времето, когато приключих с банята си, слънцето почти бе докоснало хоризонта. Дневната жега обаче оставаше все така наситена, докато бриз от сладък прохладен въздух не започна да полъхва от увенчаните със сняг планини Загрос на източния хоризонт.

Освободих робите и се помотах на терасата, все още гол след къпането си. Наслаждавах се на залеза и играта на светлината по повърхността на реката под мен.

Внезапно долових, че ме наблюдават. Бързо се обърнах към високия зикурат, който се издигаше до двореца. Спираловидната тераса, която започваше от нивото на земята и стигаше до върха на храма минаваше толкова близо до мястото, където стоях, че с лекота бих могъл да хвърлям камъчета през процепа, който ни разделяше.

На терасата срещу мен стоеше човек с наметало и качулка. Не виждах очите под сянката на качулката, но усещах, че са съсредоточени върху лицето ми. Чувствах се съвсем спокойно като обект на огледа, но ме интерисуваше самоличността на непознатия. Напълно съм наясно, че като изключим нанесеното ми тъй отдавна осакатяване, тялото ми е високо и изключително добре сложено. Мускулатурата ми е изкована от тежка езда и упражнения с оръжия. Скромността обикновено ме възпира да използвам думата „хубост“, когато се описвам сам, но честността би изисквала в този случай да употребя именно нея.

И двамата с непознатия стояхме спокойно, докато се оглеждахме един друг. След това закачуленият тип отсреща полека вдигна и двете си ръце и свали качулката от главата си, оставяйки я да падне в гънките около раменете му. По понятни причини бях приел, че непознатият е мъж, но сега се оказах лице в лице с изобилни доказателства, че съм сгрешил.

В действителност срещу мен стоеше жена, и то по- прелестна и от най-вдъхновените ми представи за красотата. Лицето и беше тъй божествено, че и един поглед стигаше да разбуни дълбоко чувствата ми. Потърсих слова да го опиша, но всички сравнения на поетичния ни език бледнееха и се превръщаха в безплодна и безсилна проза пред нея. Никога досега не бях изпитвал толкова разтърсващо душата чувство. Пред мен се намираше всичко, за което някога съм копнял и ми е било отказвано - всичко ценно, което злата съдба бе направила завинаги непостижимо за мен. Ето го тук, въплътено в цялата слава на женствеността.

Полека протегнах ръка към жената - наясно, че това е безсмислен жест, и напълно осъзнал, че подобно великолепие завинаги ще си остане далеч от моя досег, но и че завинаги ще бъде запечатано в паметта ми и ще ме преследва до края на вечността.

Жената ми се усмихна тъжно, израз на симпатията за участта ми и дълбоко съжаление, задето ми е била причинена. След това покри отново главата си с качулката на наметалото, обърна ми гръб и хлътна във вътрешността на храма, оставяйки ме сам.

Мислех си, че може никога да не успея да заспя отново и че оттук насетне всичките ми нощи, чак докато ме сполети смъртта, ще бъдат изпълнени с образа на жената с качулката. Но не стана така.

Същата вечер се изтегнах на леглото си на терасата на двореца под звездите, затворих очи и незабавно потънах в дълбок и лишен от видения сън. Следващото нещо, което помня, беше ръката на Фат Тур, която ме разтърсваше, и гласът му, който ме върна от страната на сънищата.

Седнах и открих, че слънцето се е качило над хоризонта и слугите и робите ми са се строили зад посланика, понесли всичките ми лични вещи и регалии, нужни да ме превърнат в пратеник на фараонския дом на Мамоз и приносител на ястребовия печат.

- Стани, о, господарю мой! - възкликна Фат Тур. - Цар Нимрод е събрал военния си съвет и те кани на конклава.

Примигнах в ярката ранна сутрешна слънчева светлина. Очаквах да се чувствам потиснат и нещастен от спомените за странното посещение от предишната вечер. Но вместо това бях потресен колко превъзходно се чувствам.