Уилбър Смит - Пустинният бог

Това също беше огромна постройка, три или четири пъти по-голяма от зикурата в Ур на Халдея, където бяхме отседнали при първото си слизане при Ефрат. Този обаче беше с обла форма, а не пирамидален. Терасата се издигаше в безкрайна спирала, обикаляща около основната сграда от нивото на земята, та чак до върха.

Фат Тур видя, че сега вниманието ми е съсредоточено върху храма, и ми обясни:

- Това е храм, посветен на Ищар, но не бива да се бърка с Кулата на богинята! Това е потресаващо място. Не мога да ти опиша естеството на церемониите, които се провеждат между стените му. Чувствам се длъжен да те заведа там при първа възможност и да те оставя да ги наблюдаваш лично.

- Успя да събудиш любопитството ми, Фат Тур! - уверих го аз.

- Ще ми достави удоволствие и да го задоволя - усмихна се той загадъчно. След това посочи пред нас към тълпата пищно облечени хора, скупчени на каменния пристан на речния бряг под дворцовите стени. - Негово благородие Тугарта, върховен шамбелан, както и други високопоставени благородници от свитата на цар Нимрод са се събрали да те приветстват с добре дошъл като пратеник на фараона и приносител на ястребовия печат. С това ти оказват голяма чест. Негово Величество ще очаква лично да те приеме в тронната зала на двореца.

Побързах да се оттегля назад по палубата до мястото, къде- то двете ми принцеси почиваха, заобиколени от робите и слугините си. Накарах ги да изпаднат в същинска истерия заради нуждата да впечатлят групата посрещачи, която ни гледа от дворцовия пристан, но в същото време шепнешком напомних на момичетата за начина, по който очаквам да се държат като представителки на Дома на фараона на Египет. След това заех мястото си зад тях, с Фат Тур до себе си.

Щом гребците ни докараха елегантно на едно ниво с пристана, побързах да се възползвам от възможността да огледам шумерското благородничество, което чакаше да ни приветства.

Веднага видях, че жените, дори по-възрастните, са по- симпатични и приятни за окото, отколкото техните господа, както съм забелязал при всеки народ, с който съм се сблъсквал. Мургавите им кожи бяха лъснати и без белези. Без изключения косите им бяха черни като полунощ, а маслинените им очи - хитроумно изрисувани. Всички се държаха с вродено достолепие, дори по-младите.

Мъжете като цяло бяха високи, със сурови и зловещи лица. Имаха големи и орлови носове. Скулите им бяха високи. Тъмните си коси носеха дълги до раменете и навити на стегнати къдрици. Дългите им бради висяха на оформени вълни до нивото на кръста. Робите и на мъжете, и на жените стигаха до глезените и бяха изработени от украсена със сложни мотиви вълна.

Нямаше начин да се сбърка, че това са представители на благородна, войнолюбива и забележителна нация.

Изкусно украсен трап беше прехвърлен от каменния кей до палубата на баржата ни и ние слязохме на брега, където ни приветства благородният Тугарта. Фат Тур играеше ролята на наш преводач. Скромно се придържах отзад. Не желаех нашите домакини да разберат, че владея свободно техния език. Знаех, че ни предстоят трудни преговори, и имах намерение да използвам всяко достъпно ми предимство.

От кея се придвижвахме във величествена процесия, предвождана от достолепния Тугарта, който ни заведе до тронната зала на двореца. Тя представляваше грамадна като пещера зала със сводест таван. Стените бяха окичени с трофеи от бойните и ловните полета. Съвсем явно беше, че цар Нимрод е избил много повече от прословутите сто лъва и сто зубъра, които слухът и клюката му приписваха. Атмосферата в тронната зала беше натежала от смрадта на зле ощавени животински кожи и черепи и на немити и потни човешки тела. Фат Тур ме беше предупредил, че шумерите смятат къпането за извънредно вредно за здравето.

Тронът на цар Нимрод беше изработен от злато и слонова кост и поставен на бял мраморен пиадестал, инкрустиран с по- лускъпоценни камъни. Когато шумерският владетел се надигна от мястото си, видях, че се извисява дори над най-високите си поданици. Раменете му бяха широки, ръцете му - много мускулести. Щом вдигна дясната си длан и разпери за поздрав обкичените си с накити пръсти, си помислих, че тази ръка е достатъчно голяма да стисне цялата ми глава. Царят с похотлива искрица в тъмните си очи сведе поглед към двете принцеси и веднага ми стана ясно, че е не само могъщ ловец, но е също и не по-малко знаменит развратник.

С помощта на преводачите си прекарахме следващия час в размяна на поздрави и неискрени комплименти и пожелания. След това цар Нимрод се оттегли и на нас ни бяха показани покоите, определени ни за времето на нашия престой в двореца.