Уилбър Смит - Пустинният бог

Двамата с Негово Величество цяла заран и по-голямата част от следобеда се пазарихме като арабски търговци на коне. Накрая се спряхме на цена от петстотин дебена в сребро за всичките шест кораба, ако ми ги докарат до шумерското пристанище Сидон на източния бряг на Средно море до края на месец фаменот 28.

Предоволен от онова, което смяташе за изгодна сделка, цар Нимрод ме покани същата вечер заедно с принцесите на специален банкет, за да отпразнуваме споразумението си.

Щом напуснахме залата на съвета, Фат Тур се изравни с мен и промърмори едва чуто в ухото ми:

- Обещах да те заведа на посещение в храма на Ищар. Той никога не затваря, така че можем да го посетим във всеки мо

мент, когато решиш. Разполагаме с няколко свободни часа преди царския банкет тази вечер.

Аз също бях много доволен от покупката на военните кораби от Нимрод - не по-малко, отколкото той се радваше, че ми ги е продал. Бях подготвен да платя двойно по-голяма цена. Следователно се намирах в толкова приповдигнато настроение, че веднага отвърнах на предложението на Фат Тур:

- Щом е тъй поучително и интересно, колкото твърдиш, то нека отидем да посетим храма незабавно!

Напуснахме двореца и докато вървяхме по речния бряг към храма на Ищар, Фат Тур ми припомни историята му:

- Както вече ти казах, цар Мардук имал над сто жени и любовници, но голямата му страст била богинята Ищар. Първо построил храма, за да спечели благоволението и, а когато това се оказало недостатъчно, за да я съблазни, се захванал да вдигне голямата кула на другия бряг... - и двамата се обърнахме да погледнем към горния етаж на величествените Висящи градини. - Вече ти описах как Мардук умрял, преди страстта му към богинята да бъде консумирана. Макар любовта на стария цар да била съсредоточена върху един обект, тази на сина му Ним- род е по-скоро широко разпределена. Той се хвали, че преди да умре, желае да е вкусил плътската наслада на всяка благородна жена в Шумер, млада или стара, женена или девствена...

- Това не е съвсем неразумна амбиция, щом я храни цар - отбелязах с каменно изражение. - Какъвто е случаят и с ловните му подвизи, струва ми се, че Нимрод се интересува повече от бройките, отколкото от качеството. Но нима очите му не са по-големи, отколкото някои други негови телесни органи?

- Добре установен факт е, че цар Нимрод е ненаситен - Фат Тур поклати глава. - Поне засега е твърдо решен да изпълни намеренията си.

- Не разбирам обаче как е свързано това с храма на баща му - подканих аз посланика.

- В рамките на първите шест месеца от възкачването на Нимрод на престола той въведе закон, който нарежда на всяка жена в царството да прекара в храма поне един ден в живота си. Срещу такса, независимо колко голяма или малка, тя трябва да има акт с произволен мъж, който я пожелае, приятел, враг или непознат. Никоя жена не може да откаже и никой съпруг не може да забрани този съюз.

Попитах:

- Това означава ли, че цар Нимрод е длъжен да стои на опашка заедно с всичките си поданици, за да избира сред дамите, които са достъпни днес?

Фат Тур се усмихна многозначително и поклати глава:

- Според царския закон жените трябва да заемат местата си по изгрев, но само един мъж има право да влезе в храма преди обед, за да направи избора си. Без съмнение си способен да познаеш кой би могъл да е той... - посланикът ми се ухили за- говорнически. - Следобед всички останали шумерски граждани имат право да влязат и да си изберат сред жените, останали в храма.

Стигнахме до главния вход на зикурата късно следобед. Имаше опашка от петдесетина мъже, може би и повече, които чакаха да им дойде редът пред голямата порта на свещения дом. Сред тях имаше току-що сменени войници и моряци, други носеха бели шапки, които ги обозначаваха като адвокати, оцапаните с кръв роби пък бяха униформите на лекарите. Останалите на опашката представляваха пъстра смесица от стари и млади, представители на всевъзможни класи в царството - от благородници до черноработници.

- Жреците и жриците на богинята се отличават по зелените си роби - обясни ми Фат Тур. - Ето един от тях... - той ми посочи към мъж, който мина през портала и забърза към нас. - Нарича се Ониос и съм се договорил с него да ни разведе из храма и да ти обясни всичките му ритуали.

Ониос ни поздрави почтително и след това ни заведе до проста врата с решетка, вградена в стената до една от големите порти. При приближаването ни решетката се отвори отвътре и ние преминахме през нея в една от основните зали на храма.