Уилбър Смит - Пустинният бог

- Цар Нимрод вече е направил избора си сред всички млади и хубавки. Той обира каймака от каната и избира най-зрелите череши от кошницата. Тези нещастни създания, останали тук, са отхвърлените от него.

Прехвърлих отново вниманието си към жените в стаята. Пет от тях седяха с кръстосани крака, всяка на собствения си матрак. До една носеха на главите си корони от червени рози. Това беше единствената им дреха - с изключение на тази украса бяха голи. Чакаха търпеливо, със сведени очи.

- Червената роза е цветето на богинята - обясни Фат Тур наличието на венците.

Останалите девет легла бяха заети от жени, които бяха захвърлили короните от цветя и буйно се съешаваха с мъже, които се намираха в различни стадии на разголеност. Мъжете сумтяха, докато тласкаха навътре, а жените под тях пееха хвалебствия в името на богинята, докато получаваха решителната им страст и в пълен размер и отвръщаха.

С нарастващо неудоволствие проследих как един от мъжете внезапно извива гръб в гърч на екстаз и с дълъг, треперлив вик се отпуска върху женското създание под себе си. Партньорката му незабавно се надигна на крака, взе робата си, поставена до възглавницата на постелята, и я навлече през глава. Спря се само да захвърли малката медна монета, с която мъжът вероятно беше платил за услугата и, и след това, плачейки мълчаливо, си проправи път през омагьосаната от гледката тълпа, стигна до вратата и се втурна на улицата отвъд портите на храма.

Зад мен стоеше един моряк. Той ме избута с лакти и влезе в залата. Отиде до една от коронясаните жени, които седяха на леглата.

- Призовавам те да платиш дълга си към богинята - предизвика я той и хвърли монета в скута и.

Тя безстрастно вдигна очи към посетителя си, докато той вдигаше килта над кръста си и със свободната си ръка довеждаше члена си до пълна възбуда. Коремът му стърчеше и беше покрит с обилен килим от черни косми. Жената изкриви лице, но свали цветната корона от главата си и легна по гръб на матрака, като остави коленете си да се разтворят.

Хванах Фат Тур за ръката и го издърпах от тълпата зрители, а след това го поведох решително към портите на храма.

Представлението, по време на което отвратителни дребнави души изпълняват гротескна пародия на нещо толкова прелестно по същността си, ми навяваше по-скоро меланхолия, не и мисли за наслада.

Прекарах следобеда на следващия ден с Нимрод, след като той се завърна от утринните си занимания в храма на Ищар. По време на разговорите ни царят беше придружен от военните си помощници и старшите си съветници.

Двамата с генерал Ремрем се опитвахме да ги убедим да вложат в кампанията срещу хиксосите повече решителност и настоятелност. Но щом веднъж военната машина загуби посока и инерция, става извънредно трудно да накараш колелата и отново да се завъртят.

В случая основното, което я препъваше, беше липсата на средства в хазната на Нимрод. Онова, което му бях платил за флотилията от шест военни кораба, беше незначително количество в сравнение с нуждите му. Въпреки факта, че до припадък обезкървяваше гражданите си с данъци, царят от почти две години не беше в състояние да плаща на армията и флота си. Техните оръжия, колесници и останалото им оборудване бяха съсипани. Войниците, колкото му бяха останали, бяха на ръба на бунта.

При това положение фараонът на любимия ни Египет се изправяше на ръба на същинска катастрофа. Ако Шумер ни провалеше, то тогава щеше да остане оголен целият източен фронт. Все някак трябваше да намеря начин да измъкна цар Нимрод от обреченото му положение. Не заради него самия, а заради нашето оцеляване като държава.

Пресметнах, че за да може Шумер да стане отново военна сила със сериозно значение, царят се нуждае от минимум тридесет лаки сребро.

Кризата, която трябваше да преодолея, беше двустранна. Ако от едната и страна се намираше Нимрод, то макар че не ми се искаше да го призная, любимият ми фараон стоеше от другата. Нимрод беше разорен, а Мемнон Тамоз се къпеше в океан от сребро. Нимрод с широки пръсти беше довел страната си до състояние на фалит, а фараонът беше стиснат но- вобогаташ. Къташе грижовно страхотното си съкровище от почти шестстотин лаки сребро. За него не означаваше нищо фактът, че аз лично и почти без чужда помощ му бях спечелил това съкровище. То си беше негово, но аз познавах моя Мем много добре. Бях го отгледал от най-ранно детство и бях го научил на всичко, което знае. Бях го научил също и че среброто ужасно трудно се печели и смешно лесно се харчи. Сега по някакъв начин трябваше да го накарам да забрави урока ми. Трябваше да го накарам да се раздели с тридесет лаки сребро и да го дам на човек, който той не познава и на когото не се доверява. Изобщо не бях сигурен, че и аз самият се доверявам на Нимрод. Знаех обаче, че нямаме и никакъв избор. Налагаше се да му се доверим, тъй като от това зависеше оцеляването на любимия ни Египет.