Уилбър Смит - Пустинният бог

Тя беше толкова огромна, че сводестият таван високо над нас тънеше в сумрак и сенки. Самотен лъч слънчева светлина се спускаше като меч от висините и осветяваше златната статуя на богинята, поставена в средата на залата.

- На покрива на храма има огромно бронзово огледало - предвари въпроса ми Фат Тур. - Поставено е на колела и се върти от десет роби, за да следва пътя на слънцето от зори до мрак и да отразява лъчите му долу върху статуята...

Ефектът беше величествен и от пламтящата статуя се отделяха слънчеви зайчета, които танцуваха по стените на залата.

- Обърна ли внимание на стенописите, почитаеми Тайта? - попита египетският посланик. - Твърди се, че на двеста художници им е отнело двадесет години да ги изрисуват.

- Потресаващи са - заключих неохотно. - Не може да става сравнение с тези в който и да е друг храм, който съм посещавал, дори в погребалния дом на фараона Мамоз... - аз лично бях проектирал стенописите в гробницата на Мамоз, така че беше неискрено от моя страна да правя такова глупаво сравнение.

- Темите са изумителни, сигурен съм, че ще се съгласиш с мен? - Фат Тур проявяваше почти собственическа гордост към творбите на изкуството. - Всички сърдечни страсти на богинята Ищар са описани тук... - той ми ги посочваше една след друга. - Войната...

Бронирани легиони маршируваха в боен строй по високите стени на храма. Колесници се носеха и нападаха сред облаци прахоляк. Рояци стрели изпълваха небесата. Градове горяха и орди бегълци се спасяваха пред грабещите армии. Плачещи жени вдигаха мъртвите си деца и молеха завоевателите за милост. Величествени военни кораби с тарани от патиниран бронз разбиваха бордовете на по-дребни плавателни съдове и събаряха екипажите им в морето, вече препълнено с плаващи останки и трупове. Богинята летеше над бойното поле, сочеше победителите и проклинаше победените.

- Война, любов и секс... - Фат Тур се обърна полека, сочейки към другите стени, и след това се наведе назад, за да привлече вниманието ми към извития, сводест таван на петдесет кубита над нас. - Не съм чувал за друг храм, в който да има изложено толкова много еротично и плътско изкуство.

Проследих замаха на ръката му. Накъдето и да се обърнех, имаше пищни изображения на вкопчени в любовна прегръдка еректирали мъже и набъбнали жени или пък такива на бог с чудовищни гениталии, потопени дълбоко в някой от телесните отвори на надарена богиня. Участниците в тези сцени плаваха в морета от вдигаща пара сперма и женски еякулати и бяха завинаги застинали в страстните си гърчове.

Над всички тях се рееше Ищар на бляскави бели криле, прелестната и глава - обгърната с нимб от огън, и призоваваше любовниците към дори още по-силна самозабрава.

Двамата с Фат Тур обиколихме полека залата, възхищавайки се на въображението на апокрифните двеста художници, трудили се двадесет години, за да изобразят тези монументални фрески.

На определени интервали по протежение на стените на залата имаше големи помещения или сепарета. Преброих общо четиринадесет подобни ниши: седем от всяка страна. Не бяхме способни да надникнем през входовете им, понеже бяха задръстени от хора - и мъже и жени, които се взираха очаровани в случващото се отвъд. Знаех, че Фат Тур очаква да задам въпроса какво става в нишите, но нямах намерение да принизявам достойнството си. Накрая той поговори с нашия облечен в зелена дреха водач, жрецът ни заведе до най-близката ниша и стовари жезъла си върху зяпачите, които се бяха струпали на входа, като с висок глас ги призова:

- Направете път за почетните гости на цар Нимрод!

С кисели изражения и не твърде ласкави възражения тълпата се разгърна пред нас и се затвори отново зад гърбовете ни, когато застанахме най-отпред. Оттам разполагахме с прекрасна видимост към вътрешността на нишата.

Около стените на кръглата вътрешна зала бяха разположени матраци, покрити с тъкани вълнени одеяла в ярки цветове.

- Четиринадесет помещения, всяко с по четиринадесет жени на четиринадесет легла. Четиринадесет е магическото число на богинята Ищар, на която е посветена цялата тази трескава дейност - обясни развеселен Фат Тур.

Знаех, че той самият е посветен на богинята Хатор и че не храни особено уважение към други божества.

Надникнах в залата и преброих жените, за да проверя твърдението му. Посоченото число беше вярно. Никоя от четиринадесетте жени в помещението обаче не беше особено привлекателна. Повечето бяха преминали средната възраст, а няколко от тях изглеждаха направо отвратително. Споменах го на Фат Тур и той охотно се съгласи с мнението ми.