Уилбър Смит - Пустинният бог

Останах изумен от размера на алчността, похотта и наглостта му. Този разбойник искаше да вземе и парите, и плътта.

- Предложението ви е голяма чест за Египет. При всякакви други обстоятелства знам, че фараонът не би се поколебал и за миг, преди да се съгласи с това предложение... - с разумния тон на гласа си прикрих гнева си от това отвратително същество, което хем ме бе затрупало с обиди, хем сега открито изгаряше от страст по двете ми любимки. - Фараонът обаче вече е обещал двете си сестри за съпруги на Върховния минос на Крит, за да подпише военното съдружие между двата ни народа. Не смее да се откаже от това обещание. Минойците не биха понесли такава обида за честта си.

Нимрод сви рамене и промърмори нещо обидно. Можех да позная обаче, че не е сериозно разсърден от отказа ми. И двамата знаехме, че пожеланието му е било просто оптимистичен опит да изстиска и последното възможно предимство от споразумението ни. Някои хора, независимо какво им се предлага, винаги ще търсят повече.

Царят направи поредната обиколка на залата, докато си събере мислите, а след това предприе нов опит:

- Много би ме зарадвала гледката на трите лаки сребро, които спомена преди малко - не защото не вярвам на теб или на твоя фараон, че ще спазите споразумението, а просто защото ми е интересно как си успял да ги скриеш досега...

Той се обърна направо към мен, надявайки се, сигурен съм, да ме примами да издам факта, че разбирам шумерски. Разочаровах го отново, като погледнах към Фат Тур за превод. Започваше да ме забавлява тази игра на котка и мишка. Не се отличаваше кой знае колко от партиите бао с любимеца ми Атон.

Пратих Зарас и Хюи да донесат среброто от лагера на войниците ни отвъд градските стени. Бяха нужни две каруци и петдесетина носачи, за да извършат доставката. Купчината, която най-накрая се появи на пода в залата на съвета, изглеждаше наистина внушително. Нимрод обиколи лъскавото съкровище, погали всички кюлчета поотделно, като им говореше ласкаво, все едно са му любими домашни животинки.

Тази вечер отново празнувахме на трапезата на царя. И този път виното се оказа много по-добро от гнилия оцет, който ни бяха сервирали на предния банкет. Ефектът му върху маниерите и поведението на домакина ни и подчинените му обаче не беше толкова подобрен.

Цар Нимрод беше пропуснал сутрешните си упражнения в храма на Ищар. Приемливо или не, присъствахме на демонстрация на ненаситния апетит на Могъщия ловец. Половината жени в банкетната зала приключиха вечерта в състояние на похотлива отдаденост.

Бях извънредно доволен, че оставих двете си принцеси заключени в апартамента им, а на стража пред вратата стоеше Зарас с дузина от войниците му.

Шестте военни кораба, които бях купил от Нимрод, бяха подложени на пълно преустройство в Сидонския залив и нямаше да мога да поема командването им до края на месец фаменот.

Възползвах се от тази пауза, за да поработя с цар Нимрод и хората му върху планирането и начертаването на съвместната ни кампания срещу хиксосите. Бях избрал генерал Ремрем да остане във Вавилон в ролята на военно аташе на фараона.

Колебливо се съгласих полковник Хюи да се присъедини към Ремрем като негов помощник. Под мое обучение той се беше превърнал в един от най-умелите защитници в областта на военните действия с колесници. Знаех, че когато отворим фронт с хиксоските орди по протежение на крайбрежието на Средно море в Северен Египет, Хюи много ще ми липсва с познанията си. Но Беката ясно беше изразила неприязънта си към него. Знаех, че ще предизвика голяма сцена, ако взема полковника с нас в Крит.

След като Нимрод получи сребърните кюлчета, за броени седмици армейските му работилници бяха напълно натоварени с производството на нови брони и оръжия, ремонтираха старите колесници и строяха стотици нови по моите подобрени дизайн и спецификации. Улиците на Вавилон се напълниха с маршируващи колони новобранци и суковете кипнаха от пазарящите се продавачи и купувачи.

Чрез Фат Тур и агентите му научих, че и във всички други градове в Шумер кипи същата бойна треска. Хиляди от доскоро безработните войници на Шумер се завръщаха отново под царските знамена - и вземаха от среброто на царя.

Задачата, която си бях поставил, беше трудна и достатъчно сложна, без да я влошавам допълнително, като се преструвам, че не владея шумерски. Започнах да говоря с домакините си колебливо и с детински грешки, като ежедневно „овладявах“ езика и започвах да говоря все по-правилно граматически. Дори Негово царско величество Нимрод беше принуден да прекрати с обидните забележки, отправяни към подлизурковците му в мое присъствие. Скоро вече бях в състояние да озадачавам домакините с бързата си реч и хитроумните си шеги и игри на думи на собствения им език.