Уилбър Смит - Пустинният бог

- Коя си ти?

- Наричам се Инана.

Бях разтърсен до мозъка на костите си и от тона, и от смисъла на отговора и. Отекваше в ушите ми като небесна мелодия. Веднага разбрах, че подобен прелестен звук никога не би могъл да излезе от човешка уста. Но значението на изреченото от нея беше още по-поразително. Инана е древното, идващо от самия извор на времето име на богинята Ищар.

- Аз се наричам Тайта... - това беше единственият отговор, който ми дойде на ум.

- Като изключим името ти, знаеш твърде малко за себе си, нали? Нямаш представа дори как са се наричали майка ти или баща ти... - тя ми се усмихна с нежна симпатия, докато го казваше.

- Не. Нямам представа кои са били - признах правотата на твърдението и.

Богинята състрадателно ми подаде ръка и аз без колебание я улових. Веднага усетих топлина и сила да протичат от нея в мен.

- Не се бой, Тайта. Аз съм твоя приятелка и дори нещо повече от това.

- Не се боя от теб, Инана!

Тя ми подаде и другата си ръка и когато се улових за нея, осъзнах, че между нас съществува могъща връзка и на кръвно, и на умствено ниво.

- Ти си ми близка! - възкликнах с почуда. - Имам чувството, че сме като различни части от едно по-голямо цяло! Кажи ми коя си!

- Не съм дошла да ти разказвам за себе си. Дойдох да ти разкажа за теб самия. Ела с мен, Тайта! - все още стиснала и двете ми ръце, богинята отстъпи назад и ме поведе от откритата тераса в собствената ми спалня. Стъпките и, ако стъпалата и изобщо докосваха пода, не издаваха и звук. Чуваше се само мекото шумолене на полите и. Имах чувството, че под тях нозете и се движат във въздуха, сякаш се носи малко над земята.

Прелестната, осветена от лампите стая, в която влязохме, беше мой дом през последните седмици и смятах, че познавам всеки инч от нея, но сега забелязах, че има врата в предната стена, която никога досега не бях виждал. Инана ме поведе към нея и вратата се отвори самичка. Отвъд прага и цареше пълен мрак. Все още хванати за ръце, ние се гмурнахме в този мрак и той ни погълна. Стрелнахме се надолу, но богинята ме държеше и аз не се побоях. Вятърът от полета ни духаше в лицето ми с такава сила, че се наложи да присвия очи срещу порива му. Носехме се в мрака, както ми се стори, цяла вечност, но знаех, че времето е само илюзия. След това усетих под краката си стабилна опора и движението ни спря. Появи се светлина, в началото само проблясък. Започнах да различавам отново силуета на главата на Инана, а след това под нея се появиха и телесните и форми. Видях, че сега е гола, както съм и аз.

По време на дългия си живот съм съзирал телата на много прекрасни жени, но Инана ги надминаваше до една. Бедрата и бяха широки, но тясното и кръстче подчертаваше елегантния им контур. Макар да беше висока колкото мен, имаше тъй гладки и елегантно изваяни крайници, че не можах да се въздържа и да не посегна да ги погаля. Нежно прокарах пръсти нагоре от китките и до заоблените рамене. Кожата и беше копринена, но мускулите под нея - твърди като диамант.

Косата и беше вдигната в прическа, но когато разтърси глава, се разсипа свободно в блестяща вълна по раменете и достигна чак до коленете и. Тази вълнуваща се завеса не прикриваше гърдите и, които се надигаха през нея като живи същества. Бяха идеално обли, бели като кобилешко мляко и увенчани с рубинени зърна, които щръкнаха, щом погледът ми ги обходи.

Тялото и беше обезкосмено. И вулвата и беше напълно лишена от косми. Връхчетата на срамните и устни надничаха срамежливо от вертикалната цепнатина. По тях лъщеше сладката роса на женствена възбуда.

Светлината се усилваше все повече, докато не осъзнах, че сме застанали насред Висящите градини, високо над прелестния Вавилон. Гъстите храсталаци и цветята, които ни заобикаляха, бяха изумително красиви, но губеха великолепието си пред красотата на Инана. Тя свали ръцете ми от раменете си и ги целуна една по една. Потреперих от усещането, което обзе цялото ми същество.

- Какво желаеш от мен, Инана? - гласът ми, когато заговорих, не прозвуча като моя.

- Предлагам ти да се съединим.

- Несъмнено знаеш, че не съм пълноценен мъж - прошепнах и за моя срам. - Кастриран съм много отдавна.

- Да - каза богинята с нежност и състрадание. - Присъствах, когато ти го сториха. Усетих ножа така, все едно го причиняваха на мен. Плаках за теб, Тайта! Но и се възрадвах за себе си. Съешаването не е същото като съединяването. Не говоря за краткото сливане на плътта, което завършва твърде бързо в кратък мускулен спазъм, дребна награда за мъжа, който пръска семето си, или за жената, която го приема в утробата си. Това е просто пътят на природата за зачеването на нов смъртен живот за късо и незначително съществуване, което съвсем скоро ще бъде пресечено от смъртта.