Спрях се да го вдигна и го подуших. Беше също така ароматно, както и когато го подуших преди това, а при по-внимателен оглед открих, че макар да е стояло без вода, не беше повехнало, а си стоеше прясно и свежо, както когато го бях откъснал от стъблото.
Запитах се дали ние с Инана не бяхме прекарали само една нощ в онази божествена прегръдка, а не цял живот, както си въобразявах. Не ми се струваше възможно. Стоях озадачен, прокарвайки листенцата на розовия цвят по устните си. Чух вратата на покоите ми да се отваря и след това приглушени гласове да разговорят на египетски. Подвикнах:
- Кой е?
Единият отговори:
- Само аз, господарю!
Познах гласа на Ръсти. След миг той изникна на вратата на спалнята ми.
- Къде беше? - поисках да знам.
- Каза ми да не те будя, докато слънцето не се качи над хоризонта, господарю - възрази робът ми със зле прикрито недоволство.
- И кога съм ти го казал?
- Ми снощи, когато ме отпрати!
Значи ме е нямало само една нощ. Но пък напълно е възможно и случилото се изобщо да не е било истина. Нищо чудно да е било само сън, макар че отчаяно се надявах да не е така. Вече копнеех за следващата си среща с Инана, стига, разбира се, тя да е била реалност, а не плод на съзнанието ми. Дали някога щях да узная отговора на тази загадка - измислица или истина, какво и коя беше Инана?
- Бях забравил. Моля за прошка, Ръсти.
- Разбира се, господарю. Но аз трябва да ти се извиня!
Толкова е лесно да умилостивиш роба ми. Той е чудесен
човек и аз наистина съм много привързан към него. Обаче му напомних упорито:
- Не забравяй, че заминаваме за Сидон след пет дни. Трябва да си готов за пътуването дотогава.
- Вече съм опаковал повечето от вещите ни в каруците. Мога да се приготвя за тръгване в рамките на час.
Сякаш всеки час от тези пет последни, прекарани във Вавилон, дни беше изпълнен с трескава дейност. Постоянно се провеждаха срещи с Нимрод и съвета му, подписваха се договори между държавите ни и се уреждаха споразумения по въпроса за останалата част от заплащането, което бях обещал поданиците на царя да получат в Тива. Бях извънредно доволен, че няма да присъствам, когато на фараон Тамоз му бъде представено предварителното споразумение за двадесет и седем лаки сребро, подписано от мен посредством ястребовия печат.
Освен всичко това във Вавилон пристигна пратеник със заръка от Върховния минос, дошъл в града да приветства мисията ни и да пътува с нас до Крит. Беше отплавал от Кносос, придружаван от флотилия военни галери. Беше оставил корабите в шумерското пристанище Сидон и бе пътувал по суша със свитата си, за да се срещне с мен.
Наричаше се Торан, което от минойски се превежда като „Синът на бика“. Беше хубавец в разцвета на живота си и пътуваше с такива удобства, каквито подхождат на представител на най-богатия и най-могъщ монарх на земята. Наложи се цар Нимрод да му задели цяло крило в двореца, за да настани свитата му. А за храна и забавления на критските посетители беше принуден да изхарчи по-голямата част от трите лаки сребро, които му бях донесъл. Изгаряше от нетърпение да изпроводи Торан обратно към острова му и стори всичко по силите си да ускори заминаването му.
В допълнение на физическата му красота и властните маниери, Торан се оказа един от най-проницателните и интелигентни хора, на които съм попадал някога. Още при първата ни среща между нас се изкова силна връзка на взаимно уважение - почти веднага и двамата разпознахме висшите качества у отсрещната страна.
Една от многото добродетели, които споделяхме, беше ненавистта към хиксоските варвари и всичко, свързано с тях, макар и опосредствено. Прекарах почти час, съчувствайки му за отвратителната и непровокирана атака, която бяха извършили върху минойската крепост Дамиета, и за зверствата, които бяха нанесли на заловените там критски войници. Най-малкият син на Торан бил сред младшите офицери, които хиксосите обезглавили, след като те им се предали.
И двамата обаче не споменахме и дума за трите големи критски триреми съкровищници и 580-те лаки сребърни кюлчета, които варварите бяха откраднали от Върховния минос.
Сякаш това огромно съкровище никога не беше съществувало. Аз например с готовност бих се заклел пред боговете, че никога не съм и чувал за него.
Онова, което ме убеди окончателно в изумителните умения на Торан и извисения му интелект, беше свободното му владеене на египетски език и факта, че беше чел и изучавал много от собствените ми трудове по различни теми. Каза ми, че смята труда ми по морски бой и тактика за гениално произведение и че лично е превел голяма част от поезията ми на минойски.
Читать дальше