Уилбър Смит - Пустинният бог

Инана насочи дясната ми ръка надолу към устните си и пъхна пръстите ми дълбоко в цепнатината между сладките си бедра. Беше тясна колкото двата ми пръста и много влажна. Усетих как собствените ми слабини се разтапят от нейната горещина.

- Не говоря за това - с връхчетата на пръстите си тя нежно погали жестоките белези между краката ми там, където едно време се бе намирала мъжествеността ми. - Нито за това...

- Че какво друго има, което може да съедини един мъж и една жена, Инана?

- Съществува обединението на души, а не на тела. Сливането на висшестоящи умове. Това е истинското чудо на съществуването, което много рядко може да бъде консумирано.

Тя ме привлече на зеления килим на тайната градина. Усещах го копринен и мек под нас като юрган от гъши пух. Богинята ме яхна с плавно и гъвкаво движение и телата ни изведнъж се оказаха сплетени тъй плътно и интимно, както боговете са ги предвидили да бъдат. Краката и ръцете ни бяха долепени, а дъхът ни се сливаше. Усещах сърцето и да бие срещу моето.

Постепенно двете ни сърца се превърнаха в един орган, който деляхме, и затупкаха заедно. Смесеното ни дишане се сля и започна да захранва и двата чифта дробове. Това беше най-възбуждащото и удовлетворително усещане, което някога съм изживявал. Исках да бъда по-дълбоко обгърнат от тялото и и да го обгърна напълно с моето така, че да се превърнем в един организъм.

В един момент ме обзе краткотраен пристъп на паника и безпомощност, когато долових как умът и овладява контрола над моя. Опитах се да го предотвратя, но след това осъзнах, че и аз узурпирам съзнанието на Инана в същия миг, когато тя прави това с мен. Щом тя превзе спомените ми, и аз се сдобих с нейните. Нямаше нищо изгубено или забравено помежду ни. Ние деляхме съществуването си, което се простираше назад в далечното минало.

- Сега вече знам кой е баща ми - прошепнах, заслушан в почудата в собствения си глас.

- И кой е? - попита тя.

Знаеше отговора още преди да зададе въпроса, а аз чух какво ще пита, преди още да го е изрекла.

- Нарича се Менетей 29, бог на гнева и морала - отвърнах в божествената тишина, която деляхме.

- Коя е майка ти в такъв случай? - попита Инана и взе отговора от общото съзнание, което деляхме.

- Майка ми е Селия, но тя е била човек и смъртна. Умряла е при раждането ми.

- Ти си полубог, Тайта. Не си нито напълно човек, нито напълно божество. Макар и да си дълголетник, един ден ти също трябва да умреш... - богинята обгърна душата ми по- плътно и я притисна в защитна прегръдка с нейната. - Но този ден все още е далеч. Аз обаче ще бъда там да те приютя и изпроводя. След като си отидеш, ще скърбя за теб хиляда години.

- Коя си ти, Инана? Защо имам чувството, че съм обвързан с теб и телом, и духом? Кой е баща ти?

- Моят баща е Хиперион, богът на светлината. Той е брат на Менетей. Така че двамата с теб делим една и съща божествена кръв - отвърна тя прямо.

- Чух отговора ти преди да задам въпроса си - казах и мълчаливо. - А майка ти, тя човек или богиня е била?

- Майка ми е Артемида - отвърна Инана.

- Тя е богинята на лова и на всички диви животни - обясних си аз. - Също така е и девицата, и богинята на девствеността. Как така може да е и девица, и същевременно да е родната ти майка?

- Трябва да знаеш, Тайта, че за тези от нас, които са богове и полубогове, няма невъзможни неща. Баща ми, Хиперион, е възстановил девствеността на майка ми в часа след като съм се родила...

Усмихнах се на чаровната практичност на решението на баща и и усетих и Инана да се усмихва заедно с мен. Тя продължи:

- Но аз съм девствена като майка си и по декрет на Зевс, който е баща на всички богове, трябва завинаги да си остана такава. Това е наказанието ми, задето отказах на Зевс, който ми е дядо, когато искаше да изпълни инцест и да се съеши с мен.

- Това е жестоко наказание за подобна тривиална обида - посъчувствах и аз.

- Не мисля така, Тайта. Смятам, че това е най-милата и сладка награда, защото как иначе ние с теб бихме могли да бъдем любовници през вековете, които са минали и които предстоят, и въпреки това да запазим девствеността и чистотата си?

- Та как би могъл някой да знае каква е съдбата ни, Инана? Аз дори не съм бил роден в далечните времена, за които говориш.

- Бях там, когато се роди, Тайта. Бях там и когато ти отнеха мъжествеността, и плаках за теб, макар да знаех колко щедро ще бъдем възнаградени през вечността и двамата заради тази ужасна случка.

- Говориш за вечност. Нима ние двамата ще бъдем заедно толкова дълго, Инана?