Уилбър Смит - Пустинният бог

Една сутрин наблюдавах адмирал Алорус от далечната страна на площадката за обучение в колеснично изкуство да отбелязва пред Нимрод, че бързото ми овладяване на шумерския език е направо чудотворно. Когато пресякох широкото поле да благодаря за комплимента, Алорус се отдръпна от мен в суеверна почуда и направи знака срещу зли очи. Мисля, че никога не беше чувал за четене по устните. Но разбира се, той вярваше във вещерството, както и всеки образован и разумен човек.

В прохладните следобеди се възползвах от възможността да плувам в Ефрат или в компанията на принцесите ми да яздя из южните хълмове отвъд границите на града. Много се забавлявах колко често се натъкваме на Зарас по време на разходките си дори до най-отдалечените места. Ще речеш, че някой предварително го предупреждава къде отиваме. Разбира се, това не би могла да е Техути. Нейното изумление, като го откриваше да се мотае някъде около маршрута ни, почти надминаваше моето.

Вечер почти винаги имахме покани да вечеряме с шумер- ските ни домакини или със собствените ми офицери. Ако цар Нимрод присъстваше, настоявах принцесите да седят плътно до мен, където мога да ги надзиравам.

Когато повечето други гости се оттегляха, сядах сам на терасата пред апартамента си в очакване късно след полунощ да се появи дамата с качулката. Нощ след нощ тя ме разочароваше.

Дните отминаваха бързо, изпълнени от натоварения график. По някое време пристигна куриер от морската база в Си- дон с вест, че шестте военни галери, които бях купил от Ним- род, ще са готови за пускане на вода двадесет дни по-рано от очакваното. На бавния ни керван щеше да му е нужно почти половината от това време да стигне до Сидон на брега на Средно море. Наредих на Зарас и Хюи да довършат последните приготовления за напускане на Вавилон и отправяне към брега.

Същата вечер, след като изпратих принцесите до разкошните им покои в източното крило на двореца, още преди залеза на луната се завърнах в собствения си апартамент. Робите ми бяха оставили маслени лампи да горят в спалнята и на терасата до леглото. Според инструкциите ми бяха смесили маслото в лампите с билки, които да прогонват комарите и другите нощни насекоми, но в същото време да предизвикват спокоен сън и приятни съновидения.

Ръсти ме очакваше, за да ме сложи да си легна. Дойде да вземе обличаните дрехи и остави сребърна кана с вино до постелята ми.

- Отдавна мина полунощ, господарю - скара ми се той. - Откак начена седмицата, не си спал по повече от няколко часа!

Ръсти е мой роб от толкова години, че вече сме им изгубили броя. Отдавна си е спечелил правото да се отнася с мен така, все едно ми е дойка.

С негова помощ се отървах от дрехите си и след това излязох на терасата и взех каната с вино. Наквасих устните си и въздъхнах доволно. Напитката беше десетгодишна, от собствените ми лозя в имението Мехир. След това се обърнах да погледна към терасата на храма на богинята отсреща. Бях разочарован, но не и учуден, че е пуста. Бяха минали седмици, от- както за последно видях дамата с качулката.

Освободих Ръсти и го отпратих да си върви все още мърморещ, а след това закрачих по мраморните плочи, превъртайки наум важните точки в преговорите, които бях водил с царя тази вечер.

Внезапно спрях насред крачка. Лунната светлина се беше променила, придобивайки лек златист отблясък. Вдигнах очи към луната. Веднага осъзнах, че са се задействали някакви свръхестествени сили, но не можах незабавно да определя дали са добронамерени, или зли. Направих с два пръста знака на Хор, за да отблъсна злото, и тихичко зачаках да се проявят мистичните сили.

Постепенно осъзнах, че в топлия нощен въздух се прокрадва нежен и едва доловим аромат. През живота си не бях поду- швал подобно нещо, но макар че не можех да определя какъв е, всичките ми сетива бяха възбудени. Усещах необикновено, но приятно напрежение да се натрупва в раменете и врата ми и да пролазва по гръбнака ми. Това ме предупреди за могъщо присъствие непосредствено зад мен. Обърнах се с лице към из- точика му и така се стреснах, че изтървах бокала с вино и той издрънча на плочите. За миг сърцето ми спря в гърдите, а после започна да бие отново като копитата на подивял кон.

Загадъчната дама от храма стоеше пред мен - толкова близо, че можех да различа изящните и черти под сенките в качулката. Ако се пресегнех, бих могъл да я докосна, но не бях в състояние да помръдна.

Най-сетне успях да заговоря, но когато отворих уста, гласът ми бе приглушен от благоговение: