Уилбър Смит - Пустинният бог

Оркестърът спря да свири и тълпата се смълча почтително, докато аз заставах на едно коляно пред цар Нимрод. Негово Величество ме изправи отново на крака и ме прегърна топло, както би прегърнал свой брат, ако имаше такъв. Съвсем подобаващо изпращане за човек, който му беше върнал царството и армията. Бях го направил също така богаташ и му бях дал в ръцете немалка част от богатствата, които баща му, цар Мар- дук, беше разпилял.

Обменихме си клетви във вечна дружба, които поне от моя страна не бяха съвсем искрени. След това се разделихме.

Щом се качих на седлото си, вдигнах дясната си ръка в подготовка да дам знак за потегляне и оркестърът поде началните ноти на полковия химн.

В този важен момент любим глас откъм дясната ми страна наддаде вик, който отекна в масивните стени на града.

- Стоп! - извика принцеса Беката и ние всички се подчинихме на командата и.

Музиката на оркестъра и приветствията на тълпата затихнаха до изумена тишина. Всички погледи, включително моят, се обърнаха и се спряха на девойката.

- Какво те мъчи, скъпа моя? - попитах с умолителен глас.

Виждах, че тя е на ръба на една от знаменитите си кризи.

Може би отчасти и аз съм виновен за страстите и пиковете в характера на Беката. Възможно е да съм бил твърде снизходителен към нея в миналото.

- Какво си мисли Хюи, че прави там горе, на платформата - да се крие зад генерал Ремрем, докато аз се отправям сам- самичка към някакъв мизерен и безбожен остров на другия край на земята! - Беката вдигна дясната си ръка и посочи човека, който я беше обидил толкова ужасно. - Само го виж как се цупи там!

Всички глави на присъстващите, дори тази на цар Нимрод, се извърнаха към Хюи.

- Нали каза, че никога повече не искаш да го виждаш! - напомни Локсия на принцесата.

Беката и се нахвърли:

- Я не си пъхай носа в тази работа, да не съжаляваш дълбоко!

- Локсия е права. Сама каза, че мразиш Хюи! - Техути се притече галантно на помощ на критската девойка.

- Не съм казвала такова нещо. Не съм използвала думата „мразя“!

- Напротив, използва я! - заговориха другите две момичета в унисон.

Техути дори допълни с важно уточнение:

- Ти даже каза, че ще наредиш да го обезглавят!

- Не съм споменавала, че ще искам да го обезглавяват! - Очите на Беката се изпълниха с гневни сълзи. - Казах, че ще му търся отговорност. Казах, че ще накарам да го накажат!

Хората в задната част на претъпкания подиум започнаха да настояват за разяснения от онези отпред, които разбираха поне малко египетски:

- Какви ги говори тя?

- Казва, че се канела да обезглавява някого...

Малките дечица в тълпата настоятелно задърпаха родителите си да ги вдигнат на раменете си, че да виждат по-добре екзекуцията.

- Дори аз те чух да заявяваш, че Хюи е варварин - включих се в разговора заобиколно, под прикритието на шумотевицата.

- Напротив, споменах само, че Хюи не биваше да ми се присмива!

- И не мислиш, че е грозен, така ли?

Принцесата сведе очи и заговори тихичко:

- Всъщност не. Честно казано, той е доста сладък по един особен начин.

- Ами петте му жени?

- Обеща да ги прати по домовете при майките им.

Примигнах. Очевидно ситуацията се беше изплъзнала доста извън контрола ми.

- Може би ще е по-добре да го оставим тук, във Вавилон или да се придържаш към обещанието си и да го обезглавиш - предложих.

- Не бъди толкова гаден, Тайта!

- Напълно ли си сигурна, че искаш Хюи да дойде с нас в Крит?

Принцесата кимна и усмивката и беше неустоима, поне за мен. Изправих се на стремената и се провикнах над главите на тълпата:

- Хюи! Накарай да ти опаковат нещата и се нареждай в колоната! Няма да те чакам! Ако не успееш да се присъединиш към полка до залез слънце, ще те пиша отсъстващ без разрешение!

Забих пети в хълбоците на коня си и колоната потегли към брега. С ъгълчето на окото си видях полковник Хюи да се спуска от царския подиум с недостойна за ранга му припряност. Без да обръща внимание на възраженията на генерал Ремрем, той се втурна към градските порти да си вземе оръжията.

Чудех се защо ли съм толкова доволен от себе си. Току-що бях направил трудното си и бездруго положение почти напълно непоносимо. Нямаше да извлека от него друга печалба, освен че си бях върнал под мое командване най-добрия командир на колесници в Египет и бях направил малката Беката отново щастлива.

През първите шест дни следвахме течението на река Ефрат в северозападна посока, докато не стигнахме Царския път при град Ресафа. След това продължихме по него през планините чак до Аш-Шам, Града на жасмина.