Уилбър Смит - Пустинният бог

„На петия ден на пахонс Лешояда изпрати глутница от двеста чакали на изток от Занат да прихванат сакатия ястреб при дупката в стената и да пресекат полета му към новото островно гнездо.“

И самото съдържание на съобщението потвърждаваше убедително самоличността на автора му. В личния код, който с Атон си бяхме измислили, Лешояда беше прякорът на цар Гораб. Двеста чакали обозначаваше броя на хиксоските колесници. Занат беше кодовото ни име за граничното градче Нело, намиращо се между Североизточен Египет и Синай. „Дупката в стената“ беше Сидон. Новото островно гнездо - Крит. Разбира се, сакатият ястреб се явяваше мой личен йероглиф.

Казано на прост език, Атон ме предупреждаваше, че преди шестнадесет дни Гораб е изпратил отряд от двеста колесници по крайбрежния път от Нело към Сидон, за да ме прихване и да ми попречи да отплавам за Крит.

За мен не беше особен шок или изненада да узная, че Гораб и подчинените му са научили за мисията ми. Във всяка толкова голяма и разнообразна група като нашата, която поведох от Тива към Вавилон, а сега и към пристанищния град Сидон, непременно има някой с голяма уста и други с големи уши. Бяхме прекарали на път достатъчно време, за да може новините да достигнат леговището на цар Гораб в Мемфис и той да успее да реагира подобаващо. Макар и да бях взел всички достъпни и възможни мерки за прикриване на следите ни, бях се примирил с факта, че Гораб знае кой е начело на тази мисия. Репутацията ми ме предшества. Той несъмнено знаеше и какъв забележителен противник съм.

Не губих и миг повече да се чудя откъде Атон се е сдобил с тази информация и дали е автентична, или как е успял да ми я достави. Той си има свои начини и пътища да върши нещата, също като мен. Не допуска грешки, отново също като мен.

Подадох глава през чергилото на шатрата си и повиках да ми пратят Зарас. Той чакаше наблизо и пристигна почти веднага, следван по петите от Хюи.

- Събери хората ни и колесниците и незабавно ги качи на корабите. Искам да отплаваме преди обед - казах им аз.

- Накъде? - попита Хюи. - Това поредното упражнение ли е?

- Не задавай идиотски въпроси - яростно го скастри Зарас. - Просто прави каквото Тайта ти нареди и не се помайвай!

Всъщност оставаше още цял час до обед, когато поведох флотилията си извън залива Сидон. По моя покана Торан стоеше до мен на кърмата на флагмана ми, когото бях нарекъл „Безчинство“. Когато за първи път зърнах кораба, именно тази мисъл първа ми мина през главата: престъпно безчинство беше да ми пробутат тези продънени лодки...

Веднага щом напуснахме плитчините, взех курс на юг. Останалите ми кораби се наредиха във формация след мен и се задвижихме в колона успоредно на брега. Бях направил някои бързи изчисления, вземайки предвид подадената ми от Атон информация.

Ако хиксоските нашественици наистина бяха потеглили от „Занат“ на 5 пахонс, както той ме беше предупредил, то им предстоеше пътуване от над четиристотин левги, за да стигнат до Сидон. Натоварени, по време на такова дълго пътуване колесниците можеха да преодоляват само по около двадесет левги дневно, без да осакатят конете. Впряговете имаха нужда от почивка и паша. Така изминаването на разстоянието щеше да им отнеме като цяло около двадесет дни. Според разузнаването на Атон хиксосите бяха на път вече от шестнадесет. Следователно им оставаше да изминат още около осемдесет левги. Накарах корабите ни да хвърлят котва веднага щом слънцето залезе.

Когато Торан поиска да разбере защо не желая да плавам през тъмните часове, обясних постъпката си така:

- Не мога да рискувам в тъмното да минем покрай врага, без да го забележа. Като хвърлям котва няма да отложа срещата ни особено много. Хиксоските колесници ще се приближават към нас с възможно най-висока скорост. Можем да очакваме да ги срещнем около обед вдругиден!

Когато предоставих на Торан тези изчисления, той ми зададе поредния си умен въпрос:

- Откъде ще знаем кога сме се изравнили с тях? От палубата на този кораб само от време на време ще имаме възможност да зърнем крайбрежния път!

- Прах и дим! - отвърнах аз.

- Не те разбирам.

- Двеста колесници вдигат облак от прахоляк, който в морето ще сме способни да видим от голямо разстояние.

Торан кимна, но все пак поиска обяснение:

- Ами димът?

- Един от многото неприятни навици на хиксосите е да изгарят всяко селище, което видят по пътя си, по възможност с все обитателите му, барикадирани вътре в сградите. Може да си сигурен, че напредването им ще бъде белязано от облаци прах и стълбове от дим. Те определено са отвратителен народ!