Уилбър Смит - Пустинният бог

След отдалечаването от Червено море се бяхме движили в огромна дъга, която никога не ни приближи на повече от седемстотин левги от владяната от Хиксос земя около северните брегове на майка Нил.

От Града на жасмина можахме най-сетне да се насочим право на запад към пристанището Сидон и най-източните брегове на Средно море. Това беше най-красивата и приятна част от дългото ни пътуване. То ни преведе през планините и горите на Ливан.

Пътят беше обрамчен от гигантски кедрови дървета, към които никога не е била поднасяна брадва. Приличаха на колони, на които е окачено небето, и се издигаха чак до невидимия дом на боговете. През тази част на годината горните им клони бяха обсипани с рохкави гирлянди от хрупкав нов сняг и въздухът беше натежал от аромата на смолата им.

Със спускането ни към брега времето започна да се затопля и постепенно свалихме кожите и се освободихме от дебелите вълнени шалове, които бяхме купили в Града на жасмина. Излязохме от кедровата гора и открихме, че пред нас се изправят други планински върхове. Водачите ни ме увериха, че това е Рана, която на ханаански език се превежда като „Съвършено красива“. Намира се на брега на Средно море, между финикийските пристанища Тир и Сидон, като ги разделя на разстояние от почти двадесет левги.

Хребетът на Рана разцепваше на две следвания от нас търговски път. Поехме по дясното разклонение и, когато заобиколихме полите на планината, получихме като награда и възможността да зърнем морето. То имаше прелестния оттенък на дълбок, искрящ лазур, който се простираше чак до хоризонта. От отражението на водата отдолу дори шкембетата на надвисналите над него планини от облаци бяха нашарени в синьо.

Пристанището Сидон беше един от най-проспериращите и оживени търговски центрове на този бряг. Заливът гъмжеше от кораби. На платната на повечето от по-големите дори от това разстояние можех да различа двуострата брадва на емблемата на Крит. Те бяха част от флотилията, съпроводила Торан от родния му остров чак дотук. Той дойде да се сбогува с мен и после препусна напред към пристанището, за да се качи на флагмана си и да поеме командването му. Щеше да отплава преди нас, за да предупреди Върховния минос за предстоящото ни пристигане.

Подбрах участък открита земя недалеч от пътя, на половин левга извън каменните стени на пристанището. Тук имаше оттичащ се от склоновете на Рана поток, който щеше да ни осигури достатъчно питейна вода. Наредих на Зарас да вдигне военния лагер на това място. Още преди да бъде готов за на- селване, от портите на града излезе делегация и се отправи по пътя към нас.

Видях, че човекът начело на делегацията е облечен в робата на високопоставен шумерски офицер. Той препусна към мястото, където бях застанал, и се спеши.

- Аз съм Нарам Син, управител на провинция Сидон - в знак на уважение той докосна сърцето си със свит юмрук. - Разбира се, знам, че вие сте Негово благородие Тайта. Името ви вече е известно и почитано в цял Шумер. Имам стриктни нареждания от Негово Величество цар Нимрод да ви окажа всички възможни почести и да се подчинявам на всички ваши заповеди незабавно и без въпроси. Следва да се погрижа вие и принцесите под ваша закрила да не сте лишени от нищо.

- Благодаря за това наистина дружеско посрещане. Първата ми молба към вас е да ни осигурите фураж за добитъка.

Нарам Син се завъртя на пети и избълва куп заповеди на подчинените си. Те се пръснаха да изпълняват заръките му, а управителят на провинцията отново се извърна към мен:

- Има ли още нещо, с което мога да съм ви полезен, господарю?

- Моля те, заведи ме до корабостроителницата, където преустройват флотата ми. Изгарям от нетърпение да видя как върви работата!

При първия ми оглед шестте закупени от Нимрод галери се оказаха голямо разочарование за мен. Те стояха на сух док, така че бях в състояние да огледам корпусите им и под водоли- нията. Направих грешката да ги сравнявам с големите миной- ски триреми, които бях заловил при крепостта Дамиета. Тези шумерски кораби бяха почти наполовина по-малки и по дизайна на корпусите им си личеше, че щяха да се окажат много по- бавни и далеч не толкова подвижни.

С усилие отхвърлих настрани илюзиите си и се постарах да съсредоточа цялото си внимание върху извличането на най- доброто от това, с което разполагах.

В течение на следващите няколко седмици прекарах почти всичките си будни часове в корабостроителницата заедно със Зарас и корабните майстори. Те правеха най-доброто възможно от зле свършена работа, но то не стигаше да ме удовлетвори. Винаги настоявам за съвършенство.