Уилбър Смит - Пустинният бог

Уговорих се с Ониос, облечения в зелено жрец на богинята, да ме допусне в храма, след като бъде затворен за всички други поклонници. Влязох сам, облечен в сива роба с качулка, напомняща тази, която носеше самата Инана. Беше вече един часът след полунощ, когато стигнах до решетката на вратата на храма, където ме очакваше Ониос.

- Желая да съм сам - освободих го аз и поставих в дланта му един сребърен мем.

Той отстъпи учтиво и ми се поклони дълбоко и със замах, след което изчезна в сенките на просторния кораб.

Без отражението на огромното слънчево огледало, което да го озарява, храмът представляваше сумрачно и странно място. Беше празен, като изключим малцината жреци и жрици в зелени роби. Пустееха и нишите, в които жените чакаха да изпълнят задължителната си служба на богинята. Няколко от по-забележителните фрески бяха озарени от маслени лампи с полирани медни отражатели.

Трепкащата светлина танцуваше по нарисуваните тела и им вдъхваше призрачен собствен живот. Поспрях пред някои и поумувах върху бездната, която разделяше тези образи от истинската природа на прелестното и чисто божество, на което бяха посветени. По време на духовното пътешествие, на което ме беше отвела Инана, узнах, че онова, в което хората вярват за боговете, е най-вече тяхна собствена измислица, породена от самозалъгването им. Нелепа е идеята, че човек може да подчини безсмъртните на волята си чрез молитва и жертвоприношение или чистосърдечна изповед. Безсмъртните правят единствено онова, което отговаря най-добре на нуждите им, и то е - да се грижат за своята собствена власт и наслада.

Бавно и старателно претърсих огромните зали и светилища, но не открих в никое от тях дори и най-незначително доказателство за съществуването на Инана. Цар Мардук беше издигнал този чутовен храм в опит да примами богинята в него и да я плени, но вече знаех, че тя никога не е била плячка - тя е ловецът.

Изкачих терасата, която се виеше по външната стена на храма. Тук тя ми се бе явявала тъй често, но сега нямаше и следа от нея. Стигнах до плоския покрив и седнах редом с гигантското метално огледало, което през дневните часове отразяваше слънчевите лъчи надолу в храма.

Претърсих бездната на небето над мен, обкичена със скъпоценните камъни на звездите. Но богинята не ми бе оставила знак и там. Разполагах само със спомена за нея и обещанието, че един ден ще се върне при мен.

Цар Нимрод беше наредил пред главните порти на града да построят павилион за благородниците. Беше украсен с флагове, цветя и палмови листа. В деня, когато потеглихме за Сидон,

Негово Величество се настани високо на подиума, откъдето се канеше да ни изпрати.

Беше заобиколен от шумерските благородници, старшите си военни офицери и високопоставените градски чиновници. Генерал Ремрем, полковник Хюи и другите египетски офицери, които оставаха във Вавилон с него, също заемаха привилегировани позиции на подиума.

Предишния ден бях изпроводил всички слуги, роби и онези без военни чинове да отпътуват преди нашата основна сила. С тях потеглиха и товарните каруци, както и свободните коне и камили. С мен тръгваха само офицерите и войниците, които маршируваха покрай цар Нимрод.

Всичките ни колесници, оръжия и брони бяха ремонтирани, подновени и лъснати, така че сияеха на яркото слънце. Конете и камилите бяха охранени, отпочинали и обгрижени и се намираха във върхова форма. Зарас беше се погрижил хората му да получат същото внимание и не им беше позволил да се отпуснат. Изглеждахме като малка, но сериозна военна сила, каквато наистина бяхме.

Много от войниците бяха завързали връзки с местното население, така че по пътя, който водеше към брега, имаше наредени многобройни разплакани дами. Някои от тях вече бяха натежали с деца. Всичко това допринасяше щедро за вълнението и драмата на момента.

Торан яздеше от лявата ми страна, а двете принцеси - от дясната. Локсия някак си беше успяла да си намери място плътно зад минойския посланик. Това вече не ме изненадваше и не ме притесняваше. Бях научил, че тя отскоро не спи в същото помещение като момичетата ми и че след пристигането на Торан си е намерила нови покои. Не бях проучвал повече този въпрос.

И така, с яздещия от едната ми страна посланик и с принцесите от другата, и с напредващия зад нас полкови оркестър от рогове, флейти и барабани, поведох войнците си през портите на града. Спрях колоната, когато се изравнихме с царския па-

вилион. Спеших се и изкачих стъпалата до мястото, което си бе избрал цар Нимрод на подиума.