Уилбър Смит - Пустинният бог

Инспектирах всяка дъска и талпа. Вадех наслуки гвоздеи от корпусите и ги оглеждах за ръжда. Правех същото и с бронзовите снадки. Забивах меча си в сглобките на корпуса, за да се убедя в качеството на изработката. Накарах да разгънат платната и да ги опънат на брега, за да мога да ги прегледам внимателно и да потърся и зашия всички възможни скъсвания и слаби места в плата.

След това поръчах поредица изменения по корпусите. Със Зарас ги обсъдихме подробно по време на дългото пътуване от Вавилон. Когато показах на управителя на корабостроителницата чертежите си, той замърмори и се намръщи и измисли един куп възражения, които безмилостно отхвърлих.

Исках да използвам тези галери за облекчено боравене със сухопътните ни сили, които скоро щяха да се противопоставят на хиксоските легиони по протежение на северните брегове на Египет. Въпреки първоначалните си съмнения вече бях уверен, че новите ми кораби ще бъдат в състояние бързо да пренасят голям брой войници от всяка една точка в делтата до мястото, където са най-необходими. Войниците обаче са безполезни без колесниците и конете си.

Управителят на корабостроителницата най-сетне отстъпи пред изискванията ми и построи товарни рампи в кърмите на галерите ми. Накарах го да укрепи палубите между пейките на гребците така, че да могат да носят по дванадесет колесници с все конете им, дори при бурно море.

Щяхме да бъдем в състояние да обръщаме тези кораби на всеки един закътан бряг или на други подходящи пристани и да сваляме ескадра от над седемдесет бойни колесници с техните впрегатни добичета, както са на тегличите, и с екипажите на капрата, готови да влязат незабавно в бой. Щом веднъж постигнеха целта си, можеха да бъдат прибрани от брега също тъй експедитивно.

Докато се извършваха тези приготовления, Торан получи от Върховния минос нареждания да забави отпътуването си така, че да може да пътува заедно с нас в общ конвой. От него се изискваше да постави на мое разположение големите си и вместителни галери, за да превози принцесите наследнички и тяхната свита в по-голям комфорт, отколкото този, на който биха се наслаждавали на много по-малките ми съдове.

Имахме късмет, че критският управник ми оказа тази чест, инак Торан нямаше да има възможност да наблюдава военните умения на малката ми армия в действие.

Когато измененията в корпусите на корабите ми бяха завършени, сезонът на бурите също достигна своя край. Боговете ни благословиха с хубаво време и спокойно море. Но преди да вдигнем платна към Крит, бях решил непременно да изпитаме плавателните качества на ремонтираните корпуси и действието на приспособленията, които бях инсталирал. В същото време щях да имам възможност и да упражня колесничарите си в опериране на бордовите товарни рампи.

Излязохме в морето и плавахме нагоре-надолу по брега в течение на няколко дни, като сваляхме колесниците на всеки достъпен бряг или нос и след това отново ги прибирахме. Занимавах войниците с това, докато те и конете им набраха достатъчно опит и придобиха умения за тези маневри. Когато най-сетне останах удовлетворен, отплавахме обратно към пристанището Сидон.

Два дни преди да потеглим за Крит, рано сутринта вървях от нашия лагер към корабостроителницата, за да нагледам ежедневната работа, когато на пристанището ме пресрещна едноок просяк. Опитах се да го изблъскам встрани и да продължа разговора си със Зарас и Хюи, които ме придружаваха. Мръсният бандит се оказа нахален. Със стонове се вкопчи в ръкава ми. Обърнах се и вдигнах жезъла си да го ударя, но той не показа страх и ми се ухили нагло.

- Почитаемият Атон те кани на игра на бао - прошепна ми просякът.

Свалих жезъла си и зинах срещу него. Това изказване прозвуча толкова не на място, излязло от подобна беззъба и смрадлива паст, че този път изгубих дар слово. Преди да успея да си събера мислите, просякът пусна малък свитък папирус в ръката ми и след това се втурна по претъпканата алея. Зарас незабавно хукна след него, но аз го повиках да се върне.

- Нека си върви, Зарас. Той е приятел на приятел.

Капитанът спря и ме погледна през рамо:

- Сигурен ли си, че не ти е прерязал кесията? Не искаш ли просто за всеки случай да му избия истината от устата?

- Остави го! - наредих му. - Нека си върви! Върни се тук, Зарас!

Той ми се подчини, но с копнеж погледна към уличката.

Върнах се незабавно в лагера и преди да разгърна папируса, се уединих в шатрата си. С един поглед се убедих, че това наистина е съобщение от Атон. Калиграфията му не може да се сбърка. Също като маниерите му, и тя е нафукана и помпозна.