Уилбър Смит - Пустинният бог

Щом приближихме залива, дадох знак на Хюи да прекара галерата си до моята. Извиках заповедите си през тясната цепнатина между двата кораба. Той веднага разбра какво искам от него и когато се озовахме зад защитата на носа, в синхрон свалихме платната си и използвахме противоположна тяга на редовете си гребла, за да обърнем корабите си в полукръг, така че да се озовем с кърми към плажа. Колесниците ни бяха насочени към кърмовата товарна рампа. Конете бяха впрегнати, а екипажите - качени, въоръжени и надянали броните си.

В последния момент Торан се спусна от горната палуба и настоя да му позволя да се вози с мен в първата колесница.

Възхитих се на куража му, но той не беше воин. На брега щеше само да ме затруднява. Освен това представляваше свръзката с Върховния минос и не смеех да рискувам да го убият в предстоящата битка.

- Остани на борда и наблюдавай действията ми така, че после да можеш да докладваш на Върховния минос - освободих го лаконично.

В същия момент кърмата на кораба се удари толкова силно в твърдия мокър пясък, че Торан изгуби опора под краката си и се търкули в шпигата 30. Това реши проблема ми и го оставих там, да се спасява сам.

- Давай! Давай! Давай! - виках, докато кърмовата рампа падаше и се отваряше с трясък.

Шибнах впряга си и го насочих надолу по рампата. Конете препуснаха през водата, която не стигаше по-високо от копитата им. Веднага щом се озоваха на сух пясък, с момчетата ми скочихме от колесницата и напънахме заедно рамката, помагайки на впряга да я изтегли нагоре по брега до твърда суха земя. След това веднага се качихме и се насочихме в кариер навътре в сушата. Колесница след колесница се спускаха по рампата и следваха моята в бърза поредица.

Преди да стигнем до крайбрежния път, неочаквано се натъкнахме на малко опърпано селце, което до този момент бе останало скрито от очите ми в уютна долчинка. Състоеше се от няма и дузина мизерни колиби. Докато препускахме в галоп между тях, обитателите им се втурнаха навън. Жените и хлапетата им пищяха от ужас. С тях имаше десетина мъже. Всички бяха облечени в дрипи и бяха толкова мръсни, че трудно можеше да разпознаеш чертите им като човешки. Но мъжете се бяха въоръжили с дървени сопи и се изправиха срещу нас в жалък опит за съпротива.

Без да спирам, аз им извиках на шумерски:

- Вземете жените и децата си и тичайте да се спасявате в гората! Армия изнасилвачи и убийци идва насам по пътя от юг!

Ще са тук преди пладне. Тичайте! Махайте се колкото може по-бързо!

Знаех, че отдавна трябва да са си намерили убежище в гората, намираща се недалеч оттук. Не биха могли да оцелеят особено дълго без такова. Погледнах през рамо и видях, че вече реагират на предупреждението ми. Понесли децата и няколко скромни вързопа с вещите си, те изоставяха колибите си и бързаха да изчезнат в храсталаците като глутница ужасени диви животни. Не им обърнах повече внимание, а се насочих към крайбрежния път, който вече забелязвах пред себе си.

Пред него спрях, без да го пресичам. Всички седемдесет колесници бяха слезли без проблем на брега и се скупчиха зад мен в плътен строй. Погледнах към морето и видях, че флотилията ми вече се е отдалечила на половин левга нататък по брега и маневрира, за да заобиколи каменния нос, зад който щяха да пуснат котва. Разбира се, греблата им бяха прибрани, защото нямаха достатъчно хора да ги обслужват. На брега, въоръжени и под командването на Зарас, бяха слезли всички членове на екипажите, чиито задачи не бяха свързани с управлението на платната. Пехотинците на бегом следваха ескадрона колесници.

Можех само да гадая колко време ще отнеме на хиксоската колона да стигне до брода, но освен ако не ги забавеха насладите от грабежа и насилието, предполагах, че няма да им потрябват повече от два или три часа - време, което едва щеше да стигне да довърша подготовката си за посрещането им. Докато чаках нетърпеливо Зарас да се появи с пехотинците си, изучавах внимателно терена от двете страни на реката.

Отвъд брода гората беше твърде гъста за моите колесници. Щях да пратя Зарас и пешаците му да се възползват от обилното и прикритие. От тази страна на реката обаче - гледано от бреговата ивица, където бяхме слезли - между пътя, по протежение на който бяхме паркирали, и границата на горския масив имаше към двеста ярда открито пространство. Щях да разполагам с достатъчно място да използвам колесниците си с най- голямо предимство.

Щом веднъж взех решение как ще се действа, наредих на Хюи да изведе ескадрона си през прашния път и да го скрие в подстъпите на гората, където да очаква следващите ми заповеди. Той беше велик майстор на колесниците. Знаех, че мога да му се доверя. Гледах го как нарежда на колесничарите да се спешат и да поведат конете полека през пътя, за да не вдигнат облак прах, с който да известят хиксосите за присъствието ни.