Уилбър Смит - Пустинният бог

Изчаках само колкото да видя как гъстият храсталак от двете страни на пътя оживява, щом войниците на Зарас се надигнаха от прикритията си. Като един те вдигнаха лъковете си, готови да изпълнят първия си изстрел.

Зарас пусна в полет първата си стрела. Тя се издигна високо на фона на далечните сини планини. Знаех коя мишена си е избрал, още преди стрелата му да започне да се спуска. Хиксо- ският командир все още стоеше на брега с гръб, обърнат към капитана. Тежкият удар го тласна напред и той се търкулна по стръмния склон и изчезна от погледа ми.

Зарас вече беше пуснал в полет още три стрели. Беше много бърз - можеше да се равнява по скорост с мен самия. Войниците му последваха примера му и над гората се вдигна гъст бърз облак смърт, който след това се стовари върху колоната спрели хиксоски колесници, подредени по протежение на пътя между двете групи стрелци.

Заради горещината повечето хиксоски колесничари си бяха свалили шлемовете и нагръдниците. Конете им бяха защитени само с дебели филцови бойни одеяла, които покриваха гърбовете, но оставяха хълбоците и задниците оголени. Ясно чувах мекото „Туп! Туп!“ на кремъчните върхове, които се забиваха в жива плът и потъваха дълбоко.

Незабавно последваха писъците на ранените и пронизител- ното цвилене на конете им, които също бяха пострадали. Сред гъстите редици на враговете ни избухна същински пандемониум.

Паникьосаните коне заотстъпваха в тегличите и заудряха с предните си копита мъжете, които се опитваха да ги поведат. Онези, които бяха улучени в задните крака, ритаха от болка, разбивайки предниците на возилата, които теглеха, и изхвърляйки от тях пътниците си.

Веднага щом коларите изгубиха контрол над полуделите от болка коне, те се опитаха да побягнат, но нямаше пространство, където да маневрират. Така че просто се блъскаха в колесницата, която блокираше пътя пред тях, и я забиваха в онази преди нея. Много бързо това се превърна във верижна реакция, която преобърна няколко колесници, откъсна колелата на други, смаза коне, колари и накрая достигна до колесниците в предните редици и ги изблъска по стръмния склон и надолу в реката.

Коне, колесници и хора се плъзгаха и търкаляха надолу по стръмното върху онези, които вече газеха до кръста в брода и се мъчеха да преминат на отсрещния бряг. Тази маса от полудели животни и хора, заедно с останките от колесниците им, напълно задръсти реката. В тази посока нямаше път за бягство.

Всеки от стрелците на Зарас носеше по петдесет стрели, които от такова късо разстояние практически нямаше как да пропуснат. Видях един войник, изхвърлен по лице през предния борд на колесницата си, по чудо да устоява на крака, без да бъде прегазен или нарязан от остриетата на колелата. Той хукна, за да се измъкне от хаоса, но се спря само след няколко крачки, набучен с три стрели в голия си гръб. Острите като бръсначи кремъчни остриета стърчаха чак от косматите му гърди. Елегантно като танцьор, хиксосът се завъртя в пирует, преди да падне и да изчезне от погледа ми, засмукан от бушуващия водовъртеж на смъртта.

От моята страна на реката хиксоските колесничари, които вече бяха успели да пресекат брода и бяха полегнали в тревата или седяха пред готварските си огньове, наскачаха на крака. С безпомощен ужас се взираха в клането на събратята си на отвъдния бряг.

Не продължих да зяпам, а се спуснах по стъблото на дървото и се втурнах към колесницата си. Един от екипажа ми се протегна да ме хване за ръката и да ме метне в нея. Щом грабнах юздите, дадох заповед:

- Кохорта - напред! Ходом! Тръс! Атака!

Викът ми бе предаден нататък по строя.

В равна редица колесниците ми изригнаха от гората в бесен галоп. Ние с Хюи бяхме в средата, движехме се колело до колело. От двете ни страни отрядът се подреждаше под ъгъл, в стрелоподобна формация.

Пред нас хиксосите, които се бяха разпръснали по откритото поле, бяха хукнали назад към реката. Събираха се на брега, взирайки се с безпомощен ужас към съдбата, която бе сполетяла събратята им в брода под тях и по гористия път - те все още падаха жертви на бурята от стрели на Зарас.

На този бряг на реката нямаше впрегнати хиксоски колесници. Нямаше коне в тегличите, за да препуснат в бой. Спънатите животни бяха пуснати да пасат и се бяха разпръснали из ливадата. Повечето от вражеските колари оставиха реката и се втурнаха след животните си в безплоден опит да ги заловят. Конете бяха стреснати от внезапната шумотевица и хаоса и бяха подивели. Дори спънатите крака можеха да ги забавят само до скоростта на тичащ човек.