Уилбър Смит - Пустинният бог

Конете му се задърпаха на ръба на водата, но той изплющя с камшика си над главите им и те колебливо пристъпиха към течението и намокриха коремите си. След това внезапно външното колело удари подводен камък и колесницата се катурна настрани. Конете в тегличите бяха съборени на колене и приковани под тежестта на обърнатото возило и натиска на течението. Коларят и двамата му спътници паднаха през борда и потънаха под тежестта на броните и снаряжението си.

Екипажите на следващите колесници веднага наскачаха и нагазиха към давещите се мъже и коне. Последва суетня, размяна на висок глас на припрени заповеди и такива с противоположно значение, но все пак успяха да извадят другарите си на повърхността, преди да загинат, а след това изправиха и колесницата на колелата и. Щом конете намериха опора, съумяха да измъкнат товара си от водата и нагоре по стръмния бряг до равното, право пред мястото, където бяха скрити собствените ни колесници.

И другите вражески колари предпазливо се насочваха по склона и през брода, където групите посрещачи ги напътваха и избутваха през реката. От мястото си разполагах с чудесна гледка към наредената зад брода колона от вражески колесници, които изчакваха реда си да преминат. Бях способен да преброя точното им количество и ги докарах до не повече от 160 при двестате, които Атон ме беше предупредил да очаквам. Знаех, че липсите могат да се обяснят със загубите, които хик- сосите сигурно са понесли по време на дългото тежко пътуване, извършено от северен Египет през последните шестнадесет дни. Дизайнът на возилата им ги прави податливи на счупване на осите и разбиване на колелата. Да добавим също и травмите на конете, причинени от дългите часове на бързо каране по неравни терени и лоши пътища.

Щом всяка колесница пресичаше брода и се изкачваше по брега, за да паркира на равното от тази страна на реката, екипажът и разпрягаше конете и ги пускаше свободно да пасат. След това войниците или се просваха на тревата, за да починат и поспят, или се събираха около набързо запалени готварски огньове, за да си приготвят топло ядене.

Останах изненадан, но доволен от това, че командирът им позволяваше подобно разпасано поведение и разпусната дисциплина в момент, когато се намираха на непозната и потенциално враждебна територия. Не постави стража или наблюдатели, не изпрати разузнавачи да проучат пътя напред. Дори позволи на хората си да свалят тежките брони и оръжия по време на почивката. Повечето войници ми се струваха на ръба на изтощението - и никой от тях не се приближи до края на гората, в която се криеха нашите колесници. Дори онези сред хиксоси- те, които бяха принудени да отговорят на зова на природата, не се отдалечиха особено от другарите си, за да си свършат работата. Тук, в тази странна и чужда земя, варварските копелета инстинктивно се придържаха по-близо едни до други за взаимна защита.

На отвъдната страна на реката сборището мъже, колесници и коне на пътя насред гората постепенно намаляваше. Броях колесниците, които пристигаха на този бряг. Предвкусвах момента, когато врагът ще бъде разделен на две равни групи и всички присъстващи ще бъдат напълно успани от отсъствието на всякаква видима заплаха. Щом моментът приближи, извадих яркожълтия копринен шал от джоба си и го размотах.

Хиксоският командир със синьото наметало и подозрителния шлем още стоеше на брега над брода и надзираваше пресичането на войниците си. Аз обаче все тъй не виждах нито следа от Зарас и хората му, макар че знаех точно къде е скрит всеки от тях. Когато ме беше видял да се катеря на дървото, Зарас ми беше помахал весело, преди да се намести в скривалището си.

Поредната хиксоска колесница се измъкна от речното корито, конете дърпаха в коловоза и мъжете зад нея напъваха и се мъчеха. Това беше деветдесет и петата от извършилите досега прехода. Хиксоската армия в момента се намираше в критичното положение да е разделена на две почти еднакви половини - нито една от които не беше в състояние да окаже подкрепа на другата.

В моя труд по военно изкуство бях написал: „Врагът разделен е враг победен“. Сега разполагах с чудесна възможност да демонстрирам на практика мъдростта на собствените ми учения.

Изправих се полека, пазейки с лекота равновесие на клона на дървото. Три пъти завъртях яркожълтата кърпа около главата си. Видях, че от другата страна на реката Зарас незабавно се изправя на крака. Той размаха свития си юмрук в моя посока, давайки знак, че е видял сигнала ми. С другата ръка вдигна бойния си лък с вече поставена на тетивата стрела.