Уилбър Смит - Пустинният бог

Отметнах глава и се разсмях гръмогласно, за да облекча страха си и да изразя ликуването си. Дори тътенът на колелата и гърмът на копитата по твърдата пръст не можеха да заглушат и ответния смях на Хюи. Стоварихме се върху врага в крепка фаланга, движехме се колело до колело, без празни пространства помежду ни, през които да избяга някой хиксосец. Враговете и бездруго сякаш не забелязваха атаката ни. Повечето дори не се обърнаха в нашата посока. Само онези, които се бяха отказали от надбягването в лова на собствените си впрягове, сега стояха, вцепенени от ужас, и се взираха оглупяло в нас. Знаеха, че не могат да надбягат нападението ни. Лъковете ни бяха вдигнати и стрелите ни - готови.

Когато се намирахме на по-малко от седемдесет крачки от най-близките от тях, дадох заповед да пуснем стрелите. Дори от препускаща колесница повечето от войниците ми можеха да улучат бягащ човек от петдесет крачки. Повечето хиксоси паднаха, преди да стигнат до колесниците си.

Видях само един от тях, който съумя да се добере до паркираното си возило. След това се обърна към нас да ни погледне. Представляваше огромен, космат звяр, силен и полудял от гняв като див глиган, който се противопоставя на кучетата. Вдигна лъка си и пусна единствена стрела, преди нашите да започнат да го улучват. Неговата прониза войника на капрата на третата колесница по редицата от моята. Беше един от синовете на ко- мондор Кратас. Добро момче - смело като баща си и петдесет пъти по-хубаво. Беше сред любимците ми, ала стрелата го уби незабавно.

Пуснах три изстрела по хиксоския звяр, преди той да успее да опъне повторно лъка си. След това всеки втори стрелец в редиците ни се целеше по него, докато той не се опери с наши стрели като бодливо свинче. Но остана на крака и стреля по мен. Стрелата му се удари високо в шлема ми и отлетя встрани, но силата на удара замалко да ме свали от колесницата.

Никога не съм казвал, че хиксосците са страхливци. Нужни бяха цели седемнадесет стрели, за да убият този ни противник. Пет от тях бяха мои. Преброих ги после.

След това настъпи клане. Не съм против малко кръвопролитие, когато ни се отвори възможност, особено при подобни обстоятелства. Поробването обаче е много по-приятно от клането, така че бях първият, който извика на бягащите хиксоси на собствения им език:

- Предайте се, скимтящи кучета на Гораб, или умрете!

- Предайте се или умрете! - викът се предаде нататък по строя от нападащи колесници. - Предайте се или умрете!

Повечето бягащи хиксоси паднаха на колене при първата ми команда и вдигнаха празните си ръце, в знак че се предават, но неколцина продължиха да тичат, докато редицата ми колесници не се разгърна и не се разтвори да ги обгради. Подир това враговете ни спряха, задъхани от усилието и от ужас. Огледаха се, видяха, че от всички посоки в тях са прицелени опънати лъкове, и едва тогава ужасът им помогна да вземат решение и един по един се търкулиха на земята с викове:

- Милост, в името на всички богове! Пожали ни, велики господарю Тайта! Не ти желаем зло!

Великият бог Хор ми е свидетел, че в никакъв случай не търся празна слава. Но съм достатъчно честен да призная, че бях предоволен и поласкан, задето на бойното поле дори собствените ми врагове знаят името ми.

- Омотайте с въжета тези героични души - наредих на Хюи. - Претърсете ливадата и съберете всичките им коне. Не позволявайте на нито един да избяга!

Собствения си впряг завъртях в тесен полукръг и се отправих към брега на гърловината над речния брод. Спрях колесницата на върха и се взрях в касапницата, която задръстваше брода и пътя зад него.

И тук битката беше приключила и хората на Зарас отвеждаха пленниците и събираха плячката. Един бърз поглед стигаше да се уверя, че пораженията от наша страна са сходни с тези от моята страна на реката: само леки до минимални. Бях доволен, че Зарас не е пострадал и надзирава работата по събирането на пленниците и разпрягането на хиксоските коне. Животните бяха не по-малко ценни от хората.

Младият ми капитан внезапно вдигна глава и ме видя да стоя на ръба на брега над него. Отдаде ми чест и след това сви шепи около устата си и се провикна през речното корито:

- Все по-заможен става твоят шампион, почитаеми Тайта! Хубава плячка събрахме днес, така си е! Скоро ще мога да си позволя съпруга!

Глупава шегичка. Вече бях направил Зарас богаташ с неговия дял от плячката, заловена при крепостта Дамиета. А и намекът му за сдобиването със съпруга не беше много добре прикрит. Въпреки това се ухилих и му помахах, преди да му обърна гръб.