Уилбър Смит - Пустинният бог

Бентът на гнева ми се срина и аз я притиснах към гърдите си.

- Разбира се, че ти донесох подарък. Но първо ми кажи дали си се държала добре, докато ме нямаше!

- Не ми остави избор. Отведе надалеч всичките ми изкушения... - Техути ми се усмихваше шеговито, докато се взираше към галерата, която следваше моята в залива. Зарас стоеше на рулевата палуба и дори при разстоянието, което ги разделяше, когато се спогледаха, помежду им премина напрежение като удар на светкавица.

Бяха ни нужни още четири дни, за да завършим приготовленията за последното пътуване до Кносос на Крит. Торан ни покани да пътуваме на борда на флагмана му. Тази великолепна трирема беше поне двойно по-голяма от всички построени от шумерите съдове.

- Вие с принцесите ще се чувствате много по-удобно на борда на „Свещеният бик“, отколкото на някоя от малките си черупки!

Така се наричаше неговият съд: доста претенциозно, както си помислих. Нещо повече, никак не ми хареса пренебрежителното обръщение към собствените ми бойни галери, които току-що се бяха доказали чрез първа значителна победа над хиксосите. Поколебах се.

- Ако пътувате с мен, ще имаме времето и възможността да обсъдим по-подробно какво следва да очаквате след пристигането на Кносос. Политиката и протоколът на Двора на Върховния минос са извънредно сложни, но трябва да бъдат следвани стриктно...

Все още се колебаех.

Торан продължи настъпателно:

- Готвачът ми е считан за един от най-добрите в елинските царства и би следвало да спомена също, че имам на борда двадесет големи амфори от най-добрите червени вина на Цикладите. Разбирам, че това е блед заместител, задето ще се наложи да прекарате две седмици в компанията ми, но съм влюбен в ума ви и съм възхитен от познанията и ерудицията ви. Умолявам ви да ми угодите и да приемете предложението ми за гостоприемство...

И останалите ми възражения се изпариха пред лицето на такива привлекателни аргументи.

- Наистина много мило от ваша страна, посланик! - приех, но се запитах доколко толкова високоценена е моята компания, в сравнение с тази на малката Локсия, минойската прислужница на моите принцеси.

И Техути, и Беката възразиха остро срещу уговорките за пътуването, които бях направил с Торан. Дойдоха в кабината ми на „Безчинство“ и ми представиха дълъг списък с възраженията си, всяко едно по-слабо и по-неубедително от предишното.

Озарих ги с най-зловещото си изражение и ги изслушах, без да ги прекъсвам, докато възраженията им се изчерпиха, а те ме погледнаха с такова притеснение, че се смилих над тях.

- И така, да разбирам ли, че и двете нямате доверие на посланик Торан и вярвате, че той възнамерява да ви примами на борда на кораба си, за да ви убие, докато спите?

Те се размърдаха притеснено.

- И откъде ви е хрумнало, че „Свещеният бик“ е толкова голям кораб, че няма да е в състояние да плава или че ще потъне и ще ни удави всички?

Мълчанието им продължи, докато сълзите на Беката не преляха изпод клепачите и и не потекоха по бузите и. Смутих се. Ако бях осъзнал размерите на притеснението и, нямаше да я дразня толкова жестоко. Скочих от мястото си, за да я утеша. Тя ме отблъсна и се обърна да скрие лицето си от мен.

- Никога повече няма да го видя - хлипаше.

Престорих се, че това изказване ме озадачава.

- Кого няма да видиш повече? За посланик Торан ли става дума?

Вместо да отговори на въпроса ми, тя изля цял водопад думи:

- Обеща на Техути, че всички ние можем да останем заедно поне докато стигнем до Крит! Едва там ще бъдем принудени да се оттеглим в служба на Върховния минос. Но ни обеща, че стига да сме дискретни, можем да продължим да се срещаме с тях, докато пристигнем на острова. Сега обаче никога повече няма да можем да ги виждаме. Животът ми свършва!

- Май ще трябва да ми разясниш нещо, скъпа ми Беката - прекъснах я аз. - За кого става дума в случая?

Принцесата се обърна отново към мен, но сега вече лицето и беше разкривено от гняв.

- Много добре знаеш за кого става въпрос. Говорим за моя Хюи!

- И за моя Зарас - обади се Техути тихо, но със също толкова ясни намерения, колкото и тези на малката и сестра.

Наистина възнамерявах полека и внимателно да отделя двете си повереници от опасните им връзки, още преди да сме пристигнали на Крит и да са се заселили в двореца на миноса. Сега обаче планът ми се бе сблъскал с липсата на съдействие от тяхна страна и потъваше под краката ми.

Направих всичко по силите си да ги развеселя, но всеки мой опит незабавно биваше осуетяван от тях двете. Накрая се предадох.