Уилбър Смит - Пустинният бог

Когато отплавахме от Сидон, на борда на „Свещеният бик“ бяха и Зарас, и Хюи.

Флотилията ни беше съставена от седем кораба. „Свещеният бик“ плаваше в средата на формацията. Две от най-бързите галери, които първоначално трябваше да бъдат под мое командване и под това на Зарас, плаваха като авангард. Техни капитани в момента бяха Дилбар и Акеми.

Другите ми четири галери се държаха по фланговете и затваряха формацията на флотилията. Всеки кораб поддържаше визуален контакт с най-близките си съседи. По този начин можехме да обхванем шейсет левги море във всички посоки. Бях начертал система от прости сигнали с флагчета, така че флагманът ни да бъде известяван за опасност много преди тя реално да възникне.

Имахме нужда от всички взети предпазни мерки, защото тази част на Средно море беше известна като ловна територия на Морския народ. Така се наричаха ренегатите и отцепниците от всички цивилизовани и законопослушни народи. В изгнание, те се бяха сплотили заедно в нестабилни пиратски съдружия. Не се съюзяваха с никого, не се кланяха на никой господар. Напълно им липсваха морал, съвест или угризения. Бяха опасни като буйстващи лъвове или отровни змии, или може би скорпиони. Кръстосваха моретата, по-смъртоносни от скрити рифове или човекоядни акули. В Египет ги наричахме „синове на Ям“. Ям е бог на моретата, когато са бурни и беснеят. Не е от добрите богове.

В момента обаче беше най-добрият период от годината за преплаване на Голямото зелено, както е египетското название на тази част от Средно море. Времето беше хубаво, ветровете - попътни, и морето - спокойно. Като пътници на „Свещеният бик“ ние много се забавлявахме.

Зарас продължи да обучава Техути в оръжейно майсторство. Измисли плаваща дървена мишена за стрелите и, която влачехме зад кораба на въже с променлива дължина.

Беше взел със себе си и дървени мечове за фехтовка, чи- ито остриета бяха подплатени с овча кожа, носеше и дървени щитове. Двамата с Техути си устройваха двубои на откритата палуба. Триумфалните и викове означаваха, че е произвела нов успешен удар. Никога не сдържаше яростта на замаха и силата си. Ударите и винаги бяха пълнокръвни и Зарас, въпреки че беше майстор с меча, видимо изпитваше известни затруднения да ги избягва. Странно, но никога не успяваше в отговор да докосне принцесата с острието си.

Беката се присъединяваше към уроците по стрелба, но не беше достатъчно силна да опъва лък с такъв размер като сестра си, така че не беше в състояние да изстреля стрела толкова далеч, нито с такава точност. Цупи се дни наред и след това предизвика Техути на дуел с дървените мечове. Цяла седмица беше нужна, за да изчезнат синините, нанесени от сестра и.

Беката се оттегли елегантно от състезанията и насочи цялата си енергия да научи полковник Хюи да играе бао. От него излезе потресаващо лош ученик. Тя го прегазваше безмилостно. Когато най-сетне той се разбунтува срещу мъченията, принцесата се прехвърли на уроци по пеене, танци и гатанки.

За наша всеобща изненада се оказа, че Хюи има хубав глас и лека стъпка. Преуспяваше в първите две дисциплини, особено предвид факта, че танците му даваха извинение да прегръща учителката си. Същинската му сила обаче се криеше в областта на гатанките. Беката полагаше огромни усилия да се държи в крак с изумителните му измишльотини.

- Две майки и три дъщери излизат на езда. Колко коня ще им трябват? - поставяше и той въпрос.

- Пет, разбира се.

- Грешиш - злорадстваше Хюи. - Нуждаят се само от три. Става дума за баба, майка и дъщеря.

- О, глупчо такъв! - принцесата го замери по главата с нара, който ядеше.

Хюи го хвана и отхапа от него, преди да го хвърли обратно към нея.

Готвачът на посланик Торан се оказа достоен за обещаното от господаря му майсторство. Сервираше ни куп превъзходни блюда, които похапвахме под балдахина на беседката на горната палуба, озвучавана от изпълненията на квартет с флейти и други духови инструменти.

Цикладските вина, които Торан сервираше, бяха песен за езика и само разговорът ги надминаваше по великолепие.

Това бяха прекрасни дни и като безгрижни деца ние всички много се смяхме и бяхме много щастливи.

Разбира се, няма нищо идеално. Имах чувството, че „Свещеният бик“ е пълен с плъхове или някакви други странни нощни същества. Когато всички се оттегляхме по каютите си, аз чувах вредителите постоянно да търчат нагоре-надолу по коридора пред каютата ми или да шумолят и да писукат из тези от двете ми страни, където бях сигурен, че невинните ми принцеси отдавна спят.