Уилбър Смит - Пустинният бог

Накати сведе глава в потвърждение и допълни:

- Биха воювали още по-усърдно срещу малко сребро и за парче богата египетска земя, което да орат.

- Това е награда, която мога да предложа и на теб, и на тях - уверих го аз. - Докарай ми петдесет кораба като твоя „Гълъб“ и хора, които да служат и да се бият на тях, и ще ти върна гордостта, честта и свободата.

Той се замисли върху думите ми и накрая поклати глава:

- Не бих могъл да ти докарам петдесет кораба. Но ми върни моя „Гълъб“ и екипажа му, и за три месеца ще те снабдя с поне петнадесет кораба. Имаш честната ми дума.

Отидох до вратата на кабината ми и я отворих. Зарас и трима от хората му чакаха там с извадени мечове, готови да ми се притекат на помощ.

- Прати някого до кухнята и накарай готвача да донесе храна и вино.

Когато Зарас се върна, вече бях седнал на масата, а Накати бях настанил срещу мен. Той беше си измил лицето в моя умивалник и беше сресал мократа си коса. Надяна дрехите, които му избрах. Макар и висок и широкоплещест, беше жилест като мен и дрехите ми му прилягаха добре.

Юнгата, който следваше Зарас, остави пред Накати голяма паница със студено солено свинско, а аз налях три чаши с червено вино и поканих младия капитан да се присъедини към нас на трапезата. Започнахме да говорим и разговорът ни продължаваше и на следната заран, когато зората пукна.

Капитан Ипат спусна платната и нашият сборен екипаж приближи „Гълъб“ до борда на триремата. Накати се спусна на палубата му и пое отново командването на своята дау, след което я преведе до галерите, на които бях затворил екипажа му. На всяка от тях слизаше до робската палуба и избираше собствените си хора, които бяха приковани към пейките. След това ги извеждаше на слънчева светлина. Те бяха в окаяно състояние. Носеха само набедрени препаски и също като Накати бяха добре нашарени с бича. По моя заповед Акеми и Дилбар ги бяха изцедили до капка. Пленените моряци бяха преминали отвъд границата на отчаянието и пречупването. Знаех, че ако някой е способен да ги върне оттам, това е Накати. Аз лично не бих се радвал на предизвикателството.

Накати ми отдаде чест от бака на „Гълъб“. След това нахлупи шлема си и се отдалечи, поел курс на север. Пиратската флота се намираше някъде там, криеше се в убежищата, разпръснати между хилядите необитаеми островчета в егейския архипелаг.

- Питам се дали ще го видиш отново - обади се Зарас, а аз свих рамене.

Не бих предизвиквал тъмните богове с положителен отговор на въпроса, но бях сключил споразумение с Накати, а съм достатъчно добър съдник на човешкия характер, за да вярвам, че мога да му се доверя, че ще се постарае да спази договорката.

Вече бях доказал за мое удоволствие и за потрес на врага, че съм в състояние да сваля голям отряд колесници на всяко едно зле защитено място в обитаван от хиксоси бряг, да посея смърт и хаос сред силите на Гораб и след това да ги кача обратно на корабите, преди врагът да успее да се вземе в ръце. Разбира се, малката ми армия не би могла и да се надява да се включи в пълномащабна кампания срещу тиранина, но определено бих могъл да го накарам да отдели много голям брой от основните си войници от южната си граница на любимия ни Египет, за да защитава рехавия си северен фронт.

Бях се съгласил да платя на Накати и хората му хиляда сребърни меми на глава като компенсация за плячката, която ще загубят, като плават под мое командване. След това, ко- гато кампанията срещу хиксосите в крайна сметка доведе до освобождението на целия Египет, от хората му щяха да бъдат свалени всички обвинения за извършени от тях престъпления, включително пиратство и убийства. Всеки от тях щеше с почести да бъде освободен от флотска служба и да получи египетско гражданство. Освен това щяха да получат общо петстотин ка-та 32плодородна и напоявана земя в имението на Негово благородие Тайта от Мехир по течението на река Нил, на юг от град Тива.

Докато гледах отплаването на „Гълъб“, не спрях да умувам каква част от богатството, което бях обещал на Накати, ще мога да взема от съкровищницата на фараона и колко ще съм принуден да извадя от собствените си сандъци. Тамоз без съмнение щеше да ми е благодарен, но хранех някои съмнения, що се отнася до изразяването на благодарността му в монетно отношение. Моят Мем не се разделя с лекота със среброто си.

Знаех, че капитан Ипат е плавал няколко пъти между Шу- мер и Крит. Но когато го попитах кога може да се очаква да достигнем Кносос, той положи големи усилия да отвърне уклончиво: