Уилбър Смит - Пустинният бог

Исках да му се насладя изцяло без намесата на другите, но нямаше как да стане. На „Безчинство“, който плаваше пред нас, настъпи раздвижване и се разнесоха викове:

- Земя! Земя!

Почти веднага палубата под мен сякаш кипна от възбуден народ. Всички се струпаха на десния планшир и се покатериха по такелажа за по-добра видимост към острова.

Не останах задълго насаме, преди посланик Торан да се покатери на главната мачта и да се присъедини към мен. Той беше дори по-възбуден от мен и също така не се притесняваше от допълнителното удължаване на пътуването ни.

- Грешката на Ипат в навигацията е простима, като се има предвид продължителното плаване без видимост към земя, а също и променливите вятър и течения. Навигацията в морето никога не е точна наука. По-скоро е като развит инстинкт. Всъщност грешката на Ипат може да се окаже в наша полза.

Погледнах го изпод вежди:

- Би ли си дал труда да обясниш?

- Сигурен съм, че си спомняш обяснението ми преди отплаването от Сидон, че според декрет на Върховния минос не се допускат чужди военни кораби да влизат в пристанището на Кносос на северния бряг на царството му. Там са разположени нашите собствени бойни галери.

- Да, така е, ти ми каза, че нашите кораби ще трябва да използват пристанището Кримад 33на южния бряг. Всъщност това разположение ще е далеч по-удобно за моите галери. Няма да се налага да пътуват толкова надалеч, за да достигнат хиксоски- те позиции в делтата на Нил.

Торан насочи вниманието ми към далечния остров.

- Виждаш ли онези постройки в основата на планината Ида? Това са корабостроителниците на пристанище Кримад. Време е да отпратиш корабите си и да ги напътиш да заемат отредените им котвени места в залива. Капитан Ипат ще изпрати един от офицерите си в ролята на пилот за капитаните ти!

- Превъзходно! - одобрих. - Върховният минос желае ли да остана с флотилията си в Кримад?

- Не, не, Тайта! - побърза да ме увери посланикът. - Върховният минос е напълно наясно, че ти си представител на фараон Тамоз и следователно заслужаваш върховно уважение. Изцяло на твоите нужди ще бъде предоставено имение на склона на връх Ида. Въпреки това... - той се поколеба и заговор- нически присви очи - ... има членове на свитата ти, в момента на борда на този кораб, които биха се чувствали по-добре, ако останат в Кримад, а не ни придружават на Кносос.

- Ах! - престорих се, че не съм го разбрал. - За кои ли би могъл да говориш?

- Не възнамерявам да приписвам неприлично поведение никому, но има някои хора, които като че ли са твърде интимно запознати с бъдещите съпруги на Върховния минос.

- Нали нямаш предвид малката Локсия, царската прислужница?

Торан сведе очи.

Дискретно му бях напомнил, че и двамата си имаме тайни за криене.

- Ще го оставя на непогрешимото ти съждение - елегантно избяга от темата посланикът.

Когато се спуснахме на главната палуба, капитан Ипат дойде да ме посрещне с усмивка:

- Както казах - шестнадесет дни, почитаеми Тайта.

- Трябва да те похваля за показното по навигация, Ипат - направих му комплимент. - Моля те, дай сигнал на капитаните на галерите ми незабавно да се качат на борда.

Ипат нареди да свият платната на флагмана и да вдигнат сигнала „До всички капитани“.

Командирите на галерите ми пуснаха на вода скифовете си и накараха екипажите си да въртят гребла до „Свещеният бик“. Качиха се на борда по реда на старшинството, предвождани от Дилбар и Акеми. Посочих им кримадското пристанище и им обясних, че това е бъдещата им оперативна база.

След това Зарас и Хюи официално възобновиха командването на корабите си и се приготвиха да напуснат флагмана. Слугите им събраха багажа и го спуснаха в скифовете за прекарване до галерите.

Съзнателно бях дал и на двамата съвсем кратко предупреждение за прехвърлянето им - бях се въздържал да съобщя на Техути и Беката за предстоящото им заминаване. На всяка цена исках да спестя публичен израз на емоции.

Не можеш обаче да измамиш толкова лесно момичетата ми. Те почти веднага осъзнаха, че става нещо странно. Напуснаха кабините си и дойдоха на бака да проучат ситуацията. Бяха във весело и спокойно настроение, което се промени начаса, щом видяха Зарас и Хюи на главната палуба под тях, застанали начело на отрядите си.

Скришом наблюдавах как момичетата се примиряват със злокобния факт, че ужасният миг е настъпил и раздялата е неминуема.

Лицето на Техути се изпъна и пребледня като на труп, положен в погребалния саркофаг. Долната устна на Беката трепереше и тя примигваше начесто, за да сдържи сълзите си.