Уилбър Смит - Пустинният бог

Когато подминавахме устията на заливите и пристанищата, с които беше осеяно крайбрежието, забелязах, че те също бяха пълни със закотвени кораби, които товареха или разтоварваха. На борда им имаше най-разнообразни стоки, от които се създаваше богатството, превърнало малкия остров в колоса, надвиснал над цивилизования свят.

От проучванията си знаех обаче, че самата земя е камениста и сурова. Почвата беше бедна, лишена от ценни минерали и неподходяща за земеделие. Въпреки че тук в изобилие растяха величествени гори, корените им представляваха допълнителна преграда за отглеждането на ценни селскостопански растения.

Минойците бяха разрешили този проблем, като изпращаха корабите си през моретата за суровини, добивани в други земи. Плащайки мизерни суми за тези богатства, те ги превозваха обратно на Крит. Тук, с помощта на инженерните си умения и гения си за дизайн и иновации, те ги преобразуваха в много търсени продукти, за които копнееше останалата част от света.

Те преработваха рудите, които другите, по-примитивни народи изравяха от земята със заострени пръчки, и превръщаха тези метали в мечове и ножове, в шлемове и брони за воините, в рала, вили и плугове за фермерите.

Минойците бяха усъвършенствали топенето на силиконо- вите пясъци и другите минерали за производство на стъкло - изумителна субстанция, която умееха да преработват в чинии, купи и прибори, които красяха банкетните маси на царе, в орнаменти и бижутерия в хиляди цветове за наслада на съпругите на богатите мъже и в мъниста, които някои племена използваха за разменна монета. Съществуваха примитивни страни, където срещу наниз от такива стъклени мъниста можеше да се купи чистокръвен кон или красива млада девственица.

Минойците продаваха тези продукти срещу коноп и памук, лен и вълна, които по-простите фермери от другите земи отглеждаха. Те работеха и ги изтъкаваха в тъкани и платове за облекла и шатри и за корабни платна.

На свой ред ги изнасяха за търговия и повтаряха цикъла до безкрай и никой друг народ не можеше да се сравнява по богатство с тях, дори нашият любим Египет.

Това безконечно и безсмислено преследване на парите си има скрита цена.

От моята гледна точка високо в такелажа на „Свещеният бик“ се взирах в острова и виждах да се издига дим от хиляди ковачници и пещи, в които се пречистваха руди, топяха се метали, а пясъкът се превръщаше в стъкло.

По склоновете на планините над градчетата и работилниците имаше големи области на опустошение, белязана земя, където горите са паднали жертва на брадвите, за да осигурят талпи за корпусите на минойските търговски кораби или за да бъдат изгорени на въглища за пещите в работилниците им.

Видях, че водата близо до брега е замърсена от отровните бои и корозивните течности, които се използваха в производствата и които после се изливаха направо в моретата.

И аз като всеки нормален човек на света се радвам на тежестта и блясъка на среброто и златото в ръцете си. Но изправен през това обезлесяване на девствената природа, се запитах за високата цена, която човекът трябва да е готов да плати, за да нахрани неутолимата си алчност.

Размислите ми бяха прекъснати от поздрав отдолу. Наведох се само за да видя, че посланик Торан се е върнал на палубата и ми маха да се спусна и да му направя компания. Когато стигнах до него, той ми се извини с обяснението:

- Не мога да стоя твърде дълго горе. Люлеенето на кораба твърде неприятно се увеличава от височината на мачтата и нямам никакво желание да се разделям с прекрасната закуска, за която готвачът ми е положил такива усилия! - Хвана ме за ръката и ме поведе напред. - Гледката от носа ще е също толкова добра, колкото и от върха на мачтата, а ми се ще да ти покажа различни интересни места, щом подминем остров Дра- гонада и пред нас се разкрие в пълната си прелест Кносос с връх Кронос!

Настанихме се удобно в сянката на предното платно, до- като корабът заобикаляше носа на острова и пред нас се разкриваше нова гледка към северния бряг на Крит.

Дясно на борд разполагахме с великолепен изглед към връх Ида, който вече се виждаше точно от обратната страна на онази, на която се бяхме наслаждавали от южния бряг на острова. От този ъгъл планината изглеждаше сякаш по-висока, по- стръмна и по-зловеща. Под нея гостоприемно ни се разкриваха град Кносос и неговият залив.

Заливът беше голям, но сякаш едва-едва успяваше да побере флота от минойски военни галери и товарни кораби, хвърлили котва в него. Някои от тях бяха достатъчно големи, за да смалят до нищожни размери дори „Свещеният бик“, на чиято палуба се бяхме разположили.