Уилбър Смит - Пустинният бог

Върнах се в спалнята си в зикурата. Мислех си, че Теху- ти спи, но когато се промъкнах в леглото до нея, оказа се, че още плаче. Прегърнах я здраво и оплаках болката, която и бях причинил, и своята собствена вина за потушаването на онази безценна искра живот, запалена между мъж и жена, при това между двамата, които обичах толкова силно.

Останахме само още дванадесет нощи в зикурата в Ур. Това време беше достатъчно Техути да се възстанови от преживяването си, а красотата и остана непокътната.

Последната сутрин яздих с генерал Ремрем през градските порти. Керванът ни беше на лагер точно зад стените на града. Шатрите бяха събрани, животните - натоварени, и групата беше готова да потегли на последното кратко пътуване от дългия път до Вавилон.

Телохранителите на Ремрем бяха строени за почест. Сбогувах се топло с него. Той е отличен войник и галантен благородник, макар че изминат в неговата компания кубит може да се разтегне цяла левга. Един час негово присъствие се усеща като месец. С радост се отървавах от него.

Изчаках, докато заеме мястото си начело на кервана, заобиколен от офицерите си. Вдигна дясната си ръка и роговете дадоха сигнал за потегляне. Барабаните започнаха да отмерват ритъма и отрядът потегли. Обърнах коня си и препуснах обратно към Ур с олекнало сърце.

Когато стигнах до реката, принцесите ме очакваха на кея с цялата си свита. Баржите, наети от Фат Тур, бяха закотвени по средата на течението. Бяха украсени с разноцветни знамена и флагове. Веднага щом слязох от седлото и прегърнах двете си повереници, водещата баржа вдигна котва и се насочи към кея, за да започне товаренето.

Фат Тур беше организирал процедурата с обичайната си ефикасност. Качи принцесите на борда и ги поведе към дневната почивалня под слънчобрана на кърмата на водещата баржа. Юнгите им сервираха меден шербет в златни бокали, изстудени с лед, донесен от върховете на планините Загрос с бързи колесници и в специално изолирани кутии. Момичетата никога не бяха вкусвали нещо тъй сладко и студено и се разпищяха от изумление и наслада.

Полъхваше попътен вятър, който изпълваше платната и облекчаваше гребците така, че да засилят баржите нагоре по могъщата река. На откритата палуба свиреха музиканти, въртяха номера клоуни и подмятаха уредите си жонгльори. Позволих на Беката да ме победи на дъската за бао, а Зарас изрецитира най- новото си стихотворение за наслада на Техути. Тези строфи не съответстваха на високите стандарти, поставени от описанията му на войнстващи легиони и битки до смърт. Вместо това се отнасяха за разбити сърца и безответна страст, но доведоха поне един член на високопоставената му публика до сълзи, макар че не ме трогнаха и закопнях за по-бързото настъпване на края им.

Когато не се занимавахме със забавляване на принцесите, двамата с Фат Тур крояхме планове как най-добре да узурпираме командването на легионите и колесниците на цар Нимрод. Без генерал Ремрем да ни забавя в размишленията, двамата бяхме в състояние да усъвършенстваме, излъскаме и завършим тези планове много преди баржата ни да вземе последния завой на реката и да се озовем изправени пред великолепието на Вавилон.

Това беше един от наистина редките случаи в живота ми, когато останах изумен. Незабавно осъзнах, че описанията на града, които бях преценявал като безумно преувеличени, всъщност са били твърде сдържани и не са му отдавали дължимото.

Моята любима Тива, красивият град със стоте порти, представляваше само скромно селце в сравнение с този бляскав град, разпрострял се и по двата бряга на реката. Познах много от паметниците от рисунките и скиците, които бях виждал. Но описанията в тези изумителни трудове на свитък папирус бяха толкова неадекватни, колкото и опит да се опише великото Средно море, като се покаже кофа със солена вода.

Дворецът на Мардук доминираше на южния бряг. Беше построен изцяло от лъскав бял мрамор. Фат Тур стоеше до мен на носа на баржата, готов да потвърди това, в което очите ми се съмняваха.

- Фасадата на двореца е дълга половин левга от изток на запад и той е три пъти по-висок от двореца на фараона в Тива... - посланикът се наслаждаваше на изумлението ми. - С лице към северния бряг на реката са Висящите градини. Мардук ги е разположил така, че всяка тераса и прозорец на двореца му да имат пълна видимост към великолепието им.

Градините представляваха серия от открити галерии, многократно по-високи от двореца, който гледаше към тях. Геният на архитектите на цар Мардук беше сътворил илюзията, че те не се намират на твърда земя, а са чудотворно провесени от небесата. Бяха наклонени под ъгъл, така че наблюдателят от двореца на отсрещния бряг на реката разполагаше с пълна видимост към всяко едно дърво и растение, покрили галериите като гора.