Уилбър Смит - Пустинният бог

- Да - съгласих се. - Това ми е известно.

- Последните тридесет години от управлението на Мардук преминаха в прекрояване на Вавилон и преобразуването му в най-красивия и величествен град на света.

- Действително чувал съм, че Мардук е свършил изключително сериозна работа. Съмнявам се обаче, че Вавилон е в състояние да се сравни с великолепието на Тива.

- В такъв случай вероятно те очаква голяма изненада - усмихна се Фат Тур. - Като цяло се смята, че цар Мардук е похарчил над шестстотин лаки сребро по проекта си. Сигурно е едно - че е изпразнил съкровищницата, докато се е занимавал с тази своя мания.

Взирах се изумено в него. Отне ми известно време, преди да успея да оформя отговора си.

- Бях подведен да вярвам, че Шумер е богата страна, може би дори по-богата от Крит... - и поклатих глава със съмнение.

- Да, така си мислят повечето хора. Прекарал съм във Вавилон по-голямата част от последните пет години и в началото също вярвах в мита за голямото богатство на Шумер. Едва напоследък научих истината. Цар Нимрод не разполага с достатъчно средства да плаща на собствените си министри. Гражданските му служби са в окаяно състояние. Армията му е осакатена поради липса на оръжия и оборудване. Войниците му дезертират на цели полкове, понеже не може да им плаща. Не би бил в състояние да организира съпротива срещу хиксо- сите дори и да е напълно наясно, че ако не го стори, ще постави страната си в смъртна опасност.

И двамата с Ремрем зяпахме посланика, изгубили дар слово.

Ремрем изглеждаше смазан. Знаех, че вижда как целият ни проект се разпада. Той беше убеден, че Нимрод от Шумер ще стане наш силен съюзник. Фат Тур усърдно бе съсипал тази надежда.

От друга страна, аз бях възхитен. За мен пътят напред беше разчистен. Нимрод не представляваше препятствие. Той губеше армията и страната си. Навярно бе на ръба на отчаянието. Аз разполагах с почти десет лаки сребро, скрити под фалшивите подове на каруците и в дисагите на камилите, и имах още стотици лаки, струпани в съкровищницата на фараона в Долината на царете. Цар Нимрод от Шумерия ни принадлежеше. Щях да бъда в състояние да му диктувам цена по свое усмотрение. Нимрод не би посмял да ми откаже.

Вече държах първия си чук в ръка, въпреки дребнавото заяждане на Ремрем срещу подбора на термините ми. Другият чук ме очакваше на остров Крит. Цената за него в сребро беше минимална, но цената в нещастие и разбити сърца можеше да се окаже съсипваща.

На следващата заран се събудих с приповдигнат дух, а главният ми слуга Ръсти ми донесе закуската и с нея сребърна гарафа с любимото ми вино. Разредих го с розова вода и го изпих на малки глътки, докато крачех по терасата, загледан надолу към могъщата река, която е представлявала център на историята от началото на времето.

Въпреки наскоро придобитите сведения за неравнопоставеното положение на цар Нимрод, разкриващата се пред мен величествена гледка на реката и далечните, увенчани със сняг, планини, и великолепното вино в чашата ми, усетих как настроението ми се вкисва. Знаех, че има нещо важно, което пропускам, но то ми убягваше като бръмчащ около главата ми комар, и макар да се опитвах, не успявах да го уловя.

Обиколих терасата за пореден път и изведнъж спрях насред крачка, както бях вдигнал десния си крак във въздуха. Ръсти се взираше тревожно в мен. Попита притеснено:

- Нима нещо не е по вкуса ти, господарю?

Спуснах крак на плочите.

- Нищо, за което да не мога да се погрижа - уверих го аз.

Върнах се при масата си за писане и нанесох няколко слова на късче папирус. Сгънах го, запечатах го и го връчих на Ръсти.

- Моля те, отнеси го незабавно на Нейно Височество принцеса Техути и се увери, че ще попадне право в нейните ръце. След това иди при главния коняр и му кажи, че искам два от най-добрите му коне да бъдат оседлани и да чакат в двора. Ще сляза веднага и имам предвид, че няма да се бавя. Не желая да ме кара да чакам!

Ръсти изтърча да изпълни заръките ми.

Разговорът, който се канех да проведа, не можеше да се състои в рамките на зикурата. Нямах съмненния, че в каменните стени има построени тайни стаи и секретни прозорци и отвори за подслушване, обслужвани от хора на цар Нимрод или поне от служители на върховния жрец. Чудесно можех да си представя с каква наслада биха докладвали на господарите си факта, че се опитвам да продавам презрял плод.

Пресуших остатъка от виното в чашата с много по-малко церемониалност, отколкото заслужаваше, и побързах към стаята да си взема наметалото за езда. След това слязох в конюшнята в задната част на зикурата. Техути ме остави да чакам само около половин час, но когато се появи, беше весела и се смееше. Прелестното и лице сияеше от щастие и отлично настроение и от нова, деликатна красота, каквато преди и бе липсвала. Втурна се да ме прегърне и се изправи на пръсти, за да прошепне в ухото ми: