Уилбър Смит - Пустинният бог

Поехме надолу по пътя към града. Яздех пред колоната на кервана заедно с генерал Ремрем и принцесите и още преди да достигнем подножието на хълмовете, от главната порта на градската стена от тухли от сушена червена глина се появи процесия от жреци и жрици и дойде да ни посрещне.

Макар че до Вавилон имаше все още 120 левги нагоре по течението, не исках да пристигна в столицата на цар Нимрод веднага, след като бях завършил пресичането на пустинята. Имах намерение да впечатля шумерите с нашето богатство и помпозност. В момента, изтощени след пътуването, повече приличахме на пустинни бедуини, отколкото на представители на една от най-великите и най-проспериращи нации на земята.

Щом процесията приближи, видях начело, между висшите жрец и жрица на храма, да крачи Негово благородие Фат Тур, египетският посланик в Шумер. Двамата се познаваме от дълго време преди да напусне Тива и да заеме настоящия си пост. Той беше достатъчно честен и достоен за доверие чиновник, така че бях сигурен, че се е погрижил, както следва, за подготовката за пристигането ни във Вавилон. Спеших се, за да го поздравя топло, и след това, докато вървяхме заедно към градските порти, си поговорихме като стари приятели.

- Както пожела, Тайта, наел съм десет големи удобни речни баржи да превозят теб, принцесите и старши членовете на делегацията ти нагоре по течението до Вавилон, веднага щом сте готови да пътувате. Естествено, ще ви съпроводя и аз. Но междувременно уважително ви предлагам по-голямата част от кервана да потегли по суша към Вавилон, за да очаква пристигането ви там.

Слънцето вече залязваше, когато се настанихме в квартирата, която Фат Тур беше уредил за нас в големия зикурат. Оставих принцесите и прислужниците им да разопаковат всички дрехи, които си бяха донесли от Тива. Най-сетне щяха да имат възможност да започнат да се разкрасяват и кипрят, готвейки се за пристигането си в двора на цар Нимрод във Вавилон.

Бях обяснил на моите принцеси колко важно е да изнесат истинско представление, за да впечатлят Негово Величество цар Нимрод, както и критския посланик, който щеше да докладва за това на господаря си, Върховния минос на Крит.

Тази вечер вечеряхме с Фат Тур и Ремрем. Настанихме се на широката тераса на зикурата под покривалото на звездите и уго- дихме на апетита си с голям златен речен костур, дълъг колкото ръката ми, уловен същата тази сутрин в Ефрат. Преглътнахме сладката му розова плът с няколко гарафи приятно червено вино от лозята, които растяха по протежение на речния бряг.

Щом похапнахме, вече можеше да съсредоточим цялото си внимание върху величествения ми план за довеждането на войната срещу Хиксос до окончателния и завършек.

- Както добре знаете, моето намерение е да събера цар Нимрод и Върховния минос във военно съдружие с нашия любим фараон. Щом постигнем това, то тогава цар Гораб ще бъде положен на наковалнята, с три грамадни чука, удрящи го до пълното му смазване.

- Както винаги подборът на словата ти е изумителен, но не и напълно понятен, добри ми Тайта. Не ми стана напълно ясно кой ще е наковалнята и кои са чуковете, за които се изказа така възхитително - заключи Ремрем.

Изпъшках наум. Понякога разговорите с него са като да качваш сакат човек в планината. Налага се да му помагаш на всяка крачка нагоре по склона.

- Налага се да ми простиш. Използвах метафора. Трябваше да се изкажа по-ясно. Сахара е наковалнята, а армиите на Крит, Шумер и нашия Египет са чуковете.

- Тогава можеше да кажеш, че Гораб ще е попаднал в обкръжението ни - педантично ме поучи Ремрем. - Позоваването ти на чукове и наковални беше леко объркващо. Простата реч винаги е за предпочитане, не е ли така?

- Без съмнение си прав и съм ти благодарен, господарю, за учения съвет - отвърнах с такова спокойствие, че успях да изненадам и сам себе си. - Но по-важното, което се опитвах да кажа, е, че нито за Крит, нито за Шумер битката с Хиксос е от такова голямо значение, каквото е за нас... - с облекчение прехвърлих вниманието си от Ремрем към Фат Тур. - Много бих искал да чуя гледната ти точка за позицията на цар Нимрод. Може би ще си в състояние да ни просветиш по-добре.

Фат Тур наклони глава в размисъл.

- С нетърпение очаквах да се срещнем лице в лице и да ти обясня въпроса по-подробно, отколкото е възможно чрез съобщения, пренасяни на крачето на гълъб. Разбира се, знаеш, че

Нимрод наследи короната от баща си цар Мардук, който почина преди четиринадесет години.