Уилбър Смит - Пустинният бог

Откакто фараонът ми беше дарил имението Мехир по протежение на брега на Нил, увлечението ми по отглеждане на растения се беше превърнало в мания. Тази чудна градина в небето превръщаше всичките ми плодородни поля в мизерен буренак.

- Обичам дърветата и всичко зелено. Те стоплят сърцето ми и осветяват душата - казах на Фат Тур, докато стояхме заедно, загледани във въздушните градини.

- Цар Мардук несъмнено е обичал растителността досущ като теб - отбеляза сухо Фат Тур. - Довел е народа си до про- сешка тояга, за да изрази тази любов.

Сметнах за разумно да сменя темата. Посланикът не осъзнаваше, че в дисагите на камилския ми керван има голямо сребърно съкровище. Една изтървана от него дума можеше да предупреди цар Нимрод за съществуването му, а всички управници са бандити по душа и са алчни за плячка. Нямах причини да вярвам, че Нимрод е изключение от правилото.

- Как успяват да поливат всички тези дървета? - поинтересувах се аз.

- Инженерите на цар Мардук са измислили специални водни помпи - Фат Тур посочи към бронзовите колони, които стърчаха под ъгъл от повърхността на реката и водеха до най- високите участъци на горната галерия на градините.

Когато ги проучих по-внимателно, видях, че те представляват кухи тръби, които се въртят бавно. Полюбопитствах:

- Какво ги кара да се въртят?

- В горния им край има вятърна перка, както можеш да се убедиш и сам. Под повърхността на реката пък се намира водната помпа - обясни Фат Тур. - Речното течение върти перките, които са скрити вътре в тръбите. Тези перки загребват водата и я изкачват до върха... - той посочи нагоре. - Ето. Виждаш ли сега?

Взрях се нагоре и наистина видях речната вода да се излива от горния край на тръбите в улуците, които я разнасяха до всяка точка на галериите под тях. Като всички прекрасни идеи, и тази беше толкова проста! Смръзнах се от срам, че не съм се досетил сам. Прилагането на идеята в действие щеше да стане мой главен проект веднага щом се завърна в имението си в Мехир. Бях учетворил плодородието на нивите си с помощта на компост и торове. Можех да го удвоя отново, като приложа перки от рода на тези, за да напоявам полята си. Разбира се, налагаше се да пазя в тайна от всички в Тива факта, че изобретението не е мое. Всички в Египет приемат гениалността ми за даденост. Няма причина да разбивам илюзиите им.

- А каква е тази постройка, която се издига отвъд градините? - посочих каменната кула, толкова висока, че сякаш оставяше следа по корема на надвисналите облаци, които прииждаха откъм Персийския залив.

- Това е Облачната кула, посветена на богинята Ищар. И тя е построена от цар Мардук, но след като се саморъкоположил до статута на бог. Той пожелал да се ожени за богинята. Как- то знаеш, Тайта, Ищар е богиня на любовта, секса и военната победа. Това са основните качества, ценени най-високо и най- търсени и от самия Мардук. Той наредил да построят кулата, за да впечатли Ищар с богатството и могъществото си и да я съблазни да се спусне до върха, та там да може да сключи брак с нея. След това двамата щели да управляват целия свят като мъж и жена. За съжаление и на двама им, Мардук починал, преди кулата да достигне предвидената височина от триста кубита. Така Ищар успяла да устои на съблазънта да стъпи на земята... - Фат Тур се изкиска на иронията на съдбата и аз се усмихнах заедно с него.

- А какво е станало с кулата сега, след като Мардук вече няма полза от нея? - попитах любопитно.

- Завещал я е на сина си, настоящия цар Нимрод, с когото скоро ще се срещнеш. Нимрод не разполага нито с богатството, нито с желанието да осъществи плановете на баща си да примами Ищар да слезе от божественото си ложе.

- Чувал съм да наричат Нимрод Великия ловец, избил цели сто лъва и сто от великите зубри в планините Загрос - отбеля- зах. - Наистина ли такъв знаменит ловец не е и голям любител на жените? Защо тогава ще отхвърля възможността за съюз с богинята?

- О, сигурен съм, че с най-голямо удоволствие би се позабавлявал с богинята в постелята си. Носи му се славата на превъзходен сексуален атлет, както и на могъщ ловец. Срамота е, че съдържанието на съкровищницата му не се простира толкова, колкото дължината на половия му член...

Хванах Фат Тур за ръката и го отведох до десния борд на баржата, откъдето се разкриваше по-добра гледка към двореца на цар Нимрод. Размерите и величието на постройката ме държаха омаян известно време, а след това погледът ми се отклони още по-нагоре по течението и кацна върху зикурата, издигнат на речния бряг редом с двореца.