Уилбър Смит - Пустинният бог

Хюи никога повече не получи покана да вечеря на царската маса. Оттам насетне не се радваше на удоволствието да бъде замерян с парченца храна и не му се случи да дава уроци по езда на благородничките.

Няколко дни по-късно подслушах разговор между Беката и Локсия. Беше на минойски и те се намираха в шатрата зад господарската ограда, която бях заделил за класна стая на момичетата. Стоях отвън, до задната част на шатрата, наслаждавайки се на гледката на разноцветните планини отвъд лагера. Разбира се, не подслушвах нарочно ученичките си, но понякога, когато за момент се поспра на това конкретно място, преди да вляза в шатрата, без да искам чувам някои интересни разговори помежду им.

В случая Локсия попита:

- Още ли не си простила на полковник Хюи?

Беката отвърна извънредно яростно:

- Никога няма да му простя. Той е стар пръч и варварин. Когато стана царица на Крит, вероятно ще наредя да го обезглавят.

- Това би било забавно. Ще ме поканиш ли да гледам?

- Не се шегувам, Локсия. Наистина го мисля.

- Но нали каза на двете ни с Техути, че той е най-голямата ти любов?

- Промених мнението си - отсече високомерно Беката. - Какво ще диря от грозен старец без маниери и с четирийсет съпруги, до една грозни като него?

- Не е толкова стар, Беката, и си е дори относително хубав. Със сигурност знам, че в Тива има само пет съпруги и няколко от тях са доста хубавки.

- Той е изкопаемо - отвърна принцесата твърдо. - Вероятно е по-дърт дори от Тайта. А и не ми направи впечатление на толкова хубав с този счупен нос и конски фъшкии по цялата физиономия. Петте му жени да си го задържат. Не ща никога повече да имам нещо общо с него!

Извиних неподходящия избор на думи от нейна страна и неприятното и позоваване на възрастта ми. Поне един от непосредствените ми проблеми се беше разрешил без моя намеса. Вече нямаше нужда да пазя щателно девствеността на Беката в допълнение към тази на голямата и сестра.

Позволих си да ме сполети пристъп на кашлица и гласовете от шатрата замлъкнаха. Когато преминах превит през входа, главите на двете млади дами бяха сведени над плочите им за писане. И двете бяха най-дълбоко погълнати от задачата, която им бях поставил - да прекопират свитък от египетската история от достоверна версия, която самият аз бях написал преди няколко години, и да го преведат на критски език. Беката почти не вдигна поглед към мен, когато се спрях до нея.

- Много съм впечатлен от находчивостта ти и съвършенството на йероглифите ти, Ваше Височество. Но защо сестра ти не е тук с теб?

- О, тя е твърде заета отвън - принцесата махна с четката си. - Каза ми, че ще се присъедини към нас по-късно... - и отново съсредоточи пълното си внимание върху свитъка, върху който работеше.

Бях чул ритмуването на гвардейците, разнасящо се откъм импровизираната тренировъчна площадка в края на лагера ни, но това беше толкова обичайно явление, че не му обърнах внимание. Сега, когато Беката събуди любопитството ми, напуснах шатрата и отидох да проверя какво става. Видях строени около площадката на войниците цял орляк коняри, актьори, слуги, роби и какви ли не други, определено невоенни лица. Бяха толкова погълнати от зрелището, че се наложи да ги раз- бутам с жезъла си, за да ми направят път да мина. Стигнах до края на тренировъчната площадка и спрях там в търсене на Те- хути, но не я забелязах веднага.

Зарас стоеше, обърнат с лице към подчинените си. Те всички бяха надянали частична броня. Забралата на шлемовете им обаче бяха вдигнати, за да се виждат лицата им. Стояха мирно, вдигнали за почест извадените си мечове, остриетата докосваха устните им.

- Готови за атака! - извика с все сила Зарас. - За дванадесетте нападателни удара и замаха! Едно...

- Едно! - извикаха войниците му и в съвършен синхрон се впуснаха в нисък удар отляво, след това се върнаха в начална стойка. Под лъчите на залязващото слънце остриетата блещукаха като златни.

Внезапно погледът ми се спря на по-дребна фигурка в предната редица. За момент се усъмних в това, което виждам. После осъзнах, че не греша и това там наистина е Техути. Тя носеше идеално пасваща и гвардейска униформа. Поне три от нубийските и прислужнички бяха отлични майсторки на иглата, които можеха да и я сътворят за една вечер. Който и да е от ковачите на полка беше в състояние да пригоди леката броня да приляга на елегантните и форми. Принцесата обаче размахваше тежък меч, изкован за мъж два пъти по-едър от нея самата.