Уилбър Смит - Пустинният бог

Докато се мотаехме в Мия Кеив, за да позволим на генерал Ремрем и групата му да ни изпреварят по пътя към оазиса Зай- наб, имах време да чета и да планирам щателно пристигането ни във Вавилон. Времето ни премина, ако не бързо, то поне приятно.

Някои други в нашия отряд преживяха по-забележителни и взривяващи събития. Главното сред тях беше прекратяването на дружбата между Беката и полковник Хюи.

По настояване на малката принцеса Хюи започна всяка вечер да и дава уроци по езда. Под негово ръководство тя бързо се превърна в дръзка ездачка. Винаги е била безстрашна, а равновесието и стойката и в седлото превъзхождаха тези на по- вечето от войниците на полковника. Тези господа по природа се чувстват по-добре на капрата на колесниците си и повечето от тях предпочитат да се намират зад задницата на коня, а не на гърба му.

От друга страна, Беката обожаваше да язди изправена и прекрасна, както я бях научил. Винаги успяваше да изцеди най- доброто от животното си. Обичаше да демонстрира уменията си и винаги даваше най-доброто от себе си, стига да имаше публика.

Една вечер се случи така, че Хюи я обучаваше в игра на сфери. Сферата е голяма и тежка топка, съставена от ивици плетена кожа. Противниковите отбори са съставени от по четирима ездачи всеки, а целта е сферата да се пренесе между два побити кола в края на разчертаното поле, докато отсрещният отбор се старае да не допусне това да се случи. Съперничеството при мачове беше сурово и грубовато и често бе наблюдавано и приветствано от голяма тълпа.

Тази конкретна вечер Хюи караше Беката да се упражнява в навеждане от седлото и вдигане на сферата, която се търкаляше и отскачаше по песъкливата земя пред коня и. Както обикновено, имаше публика от петдесетина гвардейци, които не бяха на смяна, както и други зяпачи, наредили се около полето, за да наблюдават урока.

Беката се впусна по полето в пълен галоп. Беше освободила и двете си ръце от юздите и направляваше коня си с колене.

Хюи стоеше на страничната линия и я изчакваше с топката. При появата на принцесата, той хвърли сферата пред нея. Момичето се наведе от седлото да я вдигне; сега цялата и тежест падаше на стремето от вътрешната и страна. Според моето информирано и критично мнение смятах, че се представя възможно най-елегантно и атлетично. Тълпата избухна в окуражителни викове и аз се присъединих към тях.

Беката изглеждаше извънредно изящна на гърба на огромния звяр, но все пак успя да се пресегне достатъчно надолу, за да сграбчи една от четирите кожени дръжки на търкалящата се сфера. Триумфално започна да вдига плячката си.

Точно тогава кожата на стремето и се скъса и за мой ужас принцесата се изхлузи от седлото. Втурнах се напред още преди тя да падне на земята. Сигурен бях, че е мъртва или поне сериозно пострадала. Когато принцесата остана без кон, Хюи беше също толкова бърз и се намираше по-близо до нея от мен.

За мое радостно облекчение, Беката скочи отново на крака и се изправи, разтреперана от унижение и гняв. Беше се приземила в купчина прясна конска тор. Това беше омекотило падането и и вероятно и беше спасило живота, но не беше подобрило с нищо външния и вид и определено не беше допринесло за повишаване на достойнството и.

Тя беше изцапана с полутечни зелени изпражнения от върха на огнените си къдрици чак до петите на сандалите си. Хюи се спря малко преди да стигне до нея и я зяпна безпомощно. Виждах, че няма и най-малка представа как да постъпи оттук нататък. Преди да успея да стигна до него, да умилостивя Беката и да разреша кризата, полковникът стори единственото нещо, което със сигурност можеше да я задълбочи - избухна в смях.

Беката реагира по единствения начин, който и беше присъщ. Тя изтърва юздите на знаменития си темперамент. Все още стискаше сферата в дясната си ръка. Запрати я към главата на Хюи. Войникът не очакваше да бъде нападнат и атаката го хвана неподготвен. Улучиха го от упор. Сферата беше тежка и изсушената и от слънцето кожа - твърда като кост. Удари Хюи по изпъкналия му нос и кръвта шурна на струя. Дори това не стигаше да умилостиви наранената гордост на Беката.

Тя се наведе и с едно бързо движение загреба две шепи конски изпражнения от купчината, в която се намираше, след това се втурна право към Хюи и залепи и двете си длани върху наранения му нос.

- Ако смяташ, че съм много смешна, добре е да се видиш какъв си сега, полковник Хюи! - рече му с леден гняв. След това се обърна и се отдалечи от полето в посока към господарската ограда. Никой друг в тълпата зяпачи не посмя да се засмее, дори и аз.