Уилбър Смит - Пустинният бог

- А какво казват, Ваше царско Височество?

- Твърди се, че който държи ястребовия печат, говори с гласа на фараона.

- Да, Ваше Височество. Вярно е.

- Виж кой го държи сега, драги!

В момента и тримата присъстващи в шатрата мъже бяха наясно за битката на воли, която се разиграваше в момента, и неуспешно се опитваха да прикрият омаята, която тя предизвикваше. Дори за мен беше очевидно, че започвах да изглеждам глупаво. Усетих, че челото ми се набръчква от гримаса, и го изгладих, щом се поклоних добросъвестно на Техути. Изпробвах малко ласкателство:

- Очаквам да чуя как заговаряте с благородния глас на фараона!

Думите ми обаче не попаднаха на гостоприемна почва. Усмивката на Техути се разпадна в трагични руини, а прелестните и очи се изпълниха със сълзи.

- О, миличък Тайта - прошепна тя и продължи почти хлипайки, - моля те, не бъди толкова жесток към мен! Ти си единственият баща, който някога съм познавала. Не ме отпращай, умолявам те. Обеща на брат ми и майка ми, че винаги ще се грижиш за мен. Ти си единственият мъж, когото обичам и на когото вярвам! - Тя се задави и ми върна ястребовия печат. - Ето, вземи го. Отпрати ме, ако така трябва. Ще сторя, каквото ми наредиш!

Заитригуваната ни публика беше спряла да се усмихва. На лицата им беше изписано объркване и ужас. Тримата едновременно обърнаха обвинителните си погледи към мен. Внезапно се бях превърнал в злодей.

Разбира се, те и тримата не бяха наясно каква превъзходна актриса е принцесата. Беше ме накарала да изглеждам насилник и ужасен негодник. Нямах повече сили да се боря.

- Прости ми, Техути! Кажи ми какво желаеш и ще ти го

дам.

- Ние с Беката просто бихме желали да останем с теб, наш истински татко. Това е всичко.

Принцесата преглътна поредното изхлипване, но това вече беше преиграване. Знаеше, че е победила. Беше постигнала целта си, без нито веднъж да спомене името на мъжа, за когото в действителност воювахме.

Четири дни по-късно, в прохладата на късния следобед, генерал Ремрем се отправи с половината отряд към оазиса Зай- наб, на двеста левги на север. Взех Техути с мен и препуснахме с Ремрем, за да го изпратим спокойно през първите пет левги от пътуването му. След това най-сетне се сбогувахме и двамата обърнахме назад към Мия Кеив. Телохранителите ни - двадесет гвардейци от „Сините крокодили“ - изостанаха на дискретно разстояние зад гърбовете ни, достатъчно близо да се втурнат на помощ, ако ни заплаши опасност, но не достатъчно близо, за да подслушват разговора ни.

Преди да напуснем Мия Кеив, бях поканил принцеса Бека- та да язди с нас, но за мое изумление, тя отказа с извинението, че иска да завърши свитъка с йероглифи, който и бях задал като част от уроците и. Беката обикновено не е толкова послушна и изпълнителна ученичка. Сега щях да науча причината, запалила у нея такъв интерес към писането.

През първата левга двамата с Техути яздехме шпора до шпора в сговорно мълчание. След това тя внезапно ме попита:

- Познавал си много добре баща ми, нали? Аз не знам почти нищо. Досега никога не е ставало дума за него. Моля те, разкажи ми какъв е бил, Тайта.

- Всички в Египет познават баща ти много добре. Той беше небесният бог фараон Мамоз - осмият с това име и род. Беше опора на битието, справедлив, велик и всевиждащ, и всемило- стив...

- Не, не е бил - възпротиви ми се тя равно. - Моля те, не ме лъжи, миличък Тайта!

Това обвинение пръсна мислите ми из пустинята и аз се обърнах на седлото и се втренчих в принцесата с тревога, до- като успея да си ги събера отново.

- Струва ми се, че съм бил информиран погрешно - опитах да се пошегувам пренебрежително, но шегичката дори и на мен ми прозвуча фалшиво, - така че ако не е бил фараонът, то моля те да ми съобщиш кой е бил такъв късметлия да те има за дъщеря. Наистина му завиждам!

- Истинският ми баща е комондор Танус, а негов баща е бил Пианки, принц Хараб. Майка му е била освободена роби- ня от техену, с руса коса и сини очи, които съм наследила и аз. Казват, че е била наистина много красива. Казват също, че баща ми е приличал на нея и също е бил голям красавец. Казват, че е бил най-красивият в Египет.

- Кой ти е казал всичко това... - понечих да изрека „...цялата тази ужасна глупост“, но с огромно усилие успях да се сдържа.

- Собствената ми майка ми каза. Царица Лострис. А сега ме убеди, че ме е излъгала.

Бях поразен и за първи път в живота си близо до откровена паника. Тронът на фараона и основите на любимия ми Египет се бяха разтресли. Постройката беше на път да се срине върху главата ми. Това беше най-опасната реплика, която някога съм чувал.