Уилбър Смит - Пустинният бог

Въпреки предупрежденията и възраженията ми обаче той с всеки изминал ден увеличаваше продължителността на обиколката си и скоростта на движение. Скоро започна да носи пълна броня и да се натоварва с плоча варовик на раменете.

Всеки ден му нареждах да се съблече гол, за да огледам раните му. Изглеждаше, че се затварят и се свиват до бледи белези буквално пред очите ми. Младежът притежаваше рядката способност да пренебрегва и притъпява телесната болка. Насилваше пострадалите си мускули да работят там, където друг, не тъй смел човек, би останал осакатен или обездвижен за седмици или дори за по-дълго. В неговия случай физическите занимания сякаш ускоряваха заздравяването, вместо да го забавят.

Нараняванията на Зарас обаче го бяха отвели до ръба на пропастта. Дори огромните ми умения едва бяха стигнали да го спасят и спомените за другите пациенти, които бях лекувал с плесенясалите гъби, бяха твърде пресни в мислите ми.

Като изключим приятелската привързаност, която бях развил към капитана на гвардейците, и факта, че той беше се превърнал в символ и доказателство на лекарските ми умения, виждах, че обезсиленото му физическо състояние представлява прекрасен повод да го отделя от принцеса Техути, преди те двамата да са имали възможност напълно да съсипят внимателно съставените ми планове да постигна съюз между Върховния минос на Крит и собствения ми фараон Тамоз - съдружие, жизненоважно за оцеляването на нашия любим Египет като суверенна нация.

Така че на петата вечер след завръщането ни при утаечните скали призовах генерал Ремрем и Хюи в шатрата си, за да им дам нови заповеди. Наредих също и Зарас да присъства на сбирката. Естествено, възнамерявах те двамата с Хюи да бъдат само наблюдатели, а не участници в каквито и да са съществени обсъждания.

Четиримата тъкмо се бяхме настанили да обсъждаме важните въпроси, всеки с по бокал хубаво вино на масата пред себе си, за да облекчи мъката от вземането на трудните решения, пред които бяхме изправени, когато внезапно усетих студено течение на вечерен въздух по врата си. Бързо се извърнах в очакване да открия подслушвач на съвещанието ни. За мое изумление обаче принцеса Техути изящно пристъпи през входа на шатрата на гребена на вълна от любимия си парфюм.

- Не допускайте да прекъсвам разговора ви, господа! Моля да не ми обръщате никакво внимание! Няма да кажа и думица. Ще седя толкова тихо, че скоро напълно ще забравите за присъствието ми.

За да бъде напълно незабележима, тя носеше великолепна рокля от рядка, везана със злато, коприна, която и бях купил на висока цена в сука в Тива. По онова време тя доброволно се беше съгласила с нареждането ми да не я облича, преди да пристигнем в Крит и я представя на Върховния минос за първи път. Дали не беше забравила за уговорката ни?

На крачетата и бяха надянати сребърни чехлички. А на гърлото и се полюляваше огърлицата на Хатор, заедно с набор други лъскави скъпоценни камъни, най-вече сапфири и изумруди. Косата и представляваше бляскаво чудо, превъзхождано само от усмивката и.

Беше по-прекрасна отвсякога.

Със завихряне на златните поли принцесата седна в краката ми, като положи лакти на коленете си и брадичка в шепата си така, че диамантеният пръстен, който и бях подарил, засия с отражения от лампите. След това хвърли потайно усмивка на Зарас и се постара да си придаде невинен вид.

Как жените узнават разни неща, които си остават загадка за нас, нисшите твари от противоположния пол? Не и бях съобщил за нашето събиране, всъщност бях призовал останалите само преди час и не им бях намекнал дори какво се очаква да обсъждаме. Принцесата не би могла дори да предполага какво се мъти. Но ето я, облечена за битка и с онзи целеустремен блясък в очите, който познавах така добре.

- Моля, продължавай с онова, което се канеше да кажеш, миличък Тайта! Обещах, че няма да ви прекъсвам!

- Благодаря, Ваше царско Височество! - заекнах аз.

Дали имаше начин да избегна битката с принцесата, почудих се. Разбира се, че имаше. Аз бях носител на фараонския ястребов печат. Говорех с гласа на повелителя. Никой не би посмял да ми се противопостави, нали? Събрах цялата си смелост.

- Драги господа, говорих с Ал Намджу, нашия водач, и с Кондос, главния гледач в царската конюшня. И двамата са съгласни, че нашият отряд е твърде многоброен, за да пребивава по-продължително време тук, при Мия Кеив. Напомням ви, че водим със себе си триста коня и камили, да не споменаваме тези на войниците и принцесите ни. Със скоростта, с която я употребяваме, в близките няколко дни водата в пещерата ще бъде изразходена напълно. Както всички бихте се съгласили, това ще е истинска катастрофа.