Уилбър Смит - Пустинният бог

Сърцето ми се смегчи към тях двамата. Разцъфващата им любов беше прекрасна гледка. А аз единствен от всички знаех, че съвсем скоро трябва да бъде преодоляна и стъпкана в името на дълга.

И тъй, най-сетне стигнахме до утаечните скали, надвиснали над Мия Кеив, и онези от отряда, които ни очакваха там, се втурнаха да ни посрещнат. Обкръжиха ни с радостни викове и се проснаха в краката на принцеса Техути. След това я вдигнаха във въздуха и я занесоха до мястото, където сестра и Беката чакаше да я приветства заедно с генерал Ремрем и полковник Хюи.

Празнувахме три последователни нощи. Заклахме три млади камили и опекохме сладкото им месо на въглените на петдесет огъня. Всяка вечер принцеса Техути поръчваше да бъдат отворени и разпределени между всички по петдесет големи амфори бира. Сметнах го за прекомерно разхищение, но въпреки това потиснах скрупулите си и пробвах халба-две от питието. Повече внимание обръщах на не тъй обилните приношения на вино от избите в двореца на фараона. Утешавах се с мисълта, че този нектар би бил похабен за сбирщина прости войници.

Придворните музиканти свиреха за нас и отрядът танцуваше и пееше около огньовете, докато луната залезе. След това благородните принцеси ме убеждаваха да попея, но аз призовах Зарас да се присъедини към мен. Обучавах го, когато ни се удаваше възможност. Бях в състояние да шлифовам вродения му талант и да му придам лустро, което бе превъзхождано само от моето собствено. Когато ние двамата запявахме в дует, публиката едва смееше да диша, да не би да пропуснат някоя от изключителните ноти в изпълнението ни.

Легнах си доста доволен от себе си. Много бързо заспах. Рядко спя особено дълбоко. Умът ми е твърде активен и нащрек, за да ми позволи тази форма на самосъхранение.

Събудих се с увереността, че някой е влязъл в шатрата ми твърде потайно и в пълния мрак се е навел над леглото ми. Чувах дишането на негодника и бях сигурен, че за да избегне стражите на входа на господарската ограда, намеренията му са зли и несъмнено представлява сериозна заплаха и опасност.

Без да променям темпото на собственото си дишане или да издавам и най-малкия необичаен звук, аз се пресегнах за кинжала, който винаги окачвам в специална кания до главата на ложето си.

Звездната светлина се процеждаше през тъканта на шатрата ми, а аз имам превъзходно нощно зрение, така че успях да различа формата на главата на убиеца над мен. С дясната си ръка извадих кинжала от канията и в същото време сграбчих с лявата врата на злодея в удушваческа хватка.

- Ако мръднеш, ще те убия! - предупредих го и той изписка като младо момиче.

Чак тогава надуших сладката млечна миризма на дъха му и усетих издайническите издутини и извивки на тялото, което бях притиснал към моето собствено.

- Не ме убивай, Тайта! Това съм аз, Беката! А и аз бездруго умирам. Дойдох да ме спасиш. Изкървявам до смърт! Моля те, не ме оставяй да умра!

Пуснах я трескаво и скочих от леглото си. Отне ми само минута да запаля фитила на маслената си лампа. Междувременно Беката се беше свила на постелката ми, хълцаше жалостиво и притискаше корема си.

- Много ме боли, Тайта! Моля те, прогони болката!

Взех я нежно в обятията си.

- Откъде кървиш, мъничката ми?

- Между краката си. Моля те, накарай кървенето да спре! Не искам да умра!

Простенах под нос. Така значи, сега трябваше да се оправям не с една, а с две разгонени девойки!

Полковник Хюи скоро щеше да има повече притеснения от простото извъртане от хлебните снаряди, с които го замерват през масата на вечеря.

Задържахме се в Мия Кеив, докато чаках раните на Зарас да зараснат достатъчно, за да му позволят да издържи последната част от пътуването до Земята на двете реки и град Вавилон. Това щеше да е най-дългата и изтощителна част от пътя, така че бях решен да не поемам никакви рискове със здравето му.

Често се изненадвам какви изпитания може да преживее младото тяло и колко бързо се възстановява. Въпреки меча, който само преди няколко дни Чакала бе намушкал във вътрешностите му, и факта, че го бях изкормил и зашил отново, Зарас се държеше, все едно тренира за ежегодните лекоатлетически игри, които фараонът провеждаше през първата седмица на епифи в храма на Хор в Тива, за да празнува жътвата.

Отначало упражненията се провеждаха в компанията на Техути и се състояха само от къса и мъчителна разходка по протежение на основата на скалата. На всеки петдесетина крачки се налагаше Зарас да спре и да се хване за корема, като хем се мъчеше да сдържи стенанията си, хем да не отблъсне твърде грубо състрадателно протегнатата ръка на принцесата.