Уилбър Смит - Пустинният бог

За щастие, като всички нас Зарас също бе ял твърде малко, след като напуснахме Мия Кеив. Не носехме кой знае колко храна и бях разпределял стриктно запасите ни. Червата му нямаше да са пълни с отходни продукти. Разполагах с извлек от върбова кора и кедров сок, но в недостатъчни количества, че да стигнат да измия както трябва отровите. Най-ефикасно от всички щеше да е дестилираното вино. От него имах само малък воден мях. И двамата с Техути си измихме ръцете в една малка купа, пълна с тази скъпоценна течност.

Отдавна бях открил, че горещината помага да се намалят, ако не и да се унищожат напълно злите духове. По мое нареждане двама войници поставиха голям съд с вода на огъня. Кога- то тя кипна бурно, потопих в нея бронзовите ми хирургически бръсначи, игли и сушени котешки черва за шев 22.

Налях нова голяма доза „червено кадифе“ в гърлото на За- рас, докато Техути измие корема му с дестилат от вино.

След това верните ми стражници отново приковаха ранения. Положих сгъната на две подплата от кожа между зъбите му така, че да не се пукнат и начупят, когато челюстите му се сключат в гърча на агонията. Вече бях готов. Нямах други извинения да отлагам повече.

Извърших първия дълъг разрез през коремната му стена точно под пъпа му и до основата на срамната кост. Въпреки кожената лента в устата си, Зарас нададе вой и замята глава насам-натам.

Показах на Техути как да задържи раната отворена, като вкопчи пръсти от двете страни на дългия ми разрез и изтегли краищата на отвора встрани. Сега вече можех да вкарам в кухината на корема и двете си ръце чак до китките. Пред очите си, разбира се, имах ясна картина докъде беше стигнало острието при забиването му навътре и се движех по протежение на тази траектория.

Почти веднага намерих в хлъзгавите намотки на червата на капитана пробив, дълъг колкото кутрето ми. От прореза се стичаха смрадливите останки от смляна храна.

Заших отвора със сушени черва и спретнати равни бодове на извитата ми бронзова игла. След това хванах гумената змия на червото и го стиснах с двете си ръце, за да се уверя, че няма повече течове. Закърпеното място държеше отлично, но налягането накара кафявата и воняща течност да блъвне през три други разреза по-дълбоко в намотките.

Заших и тези три по-малки отвора, работейки с деликатно равновесие между бързина и ефикасност. Виждах, че Зарас започва да губи сили поради необичайната процедура, която бях принуден да проведа.

Когато със задоволство се убедих, че не съм пропуснал нито една друга щета, нанесена от острието, и двамата с Теху- ти бяхме привикнали с миризмата на фекалии. Въпреки това тя постоянно ми напомняше колко жизненоважно е да измия добре всички остатъци от тялото, преди да затворя зейналата стомашна кухина. Всичко, което смърди толкова ужасно, несъмнено е зло по природа.

Техути продължаваше да държи стомашната кухина на капитана отворена, а аз пълнех бузите си с винен дестилат и го впръсквах през свитите си устни в гънките и намотките на червата. След това обърнахме Зарас на хълбок и изляхме течността от вътрешностите му.

Повторно измихме коремната му кухина с преварена вода, която беше изстинала до телесна температура. Източихме и нея.

Накрая го изплакнахме със собствената си урина. Това е една от най-ефективните рецепти срещу злите течни духове, но урината трябва да е прясна и да не е замърсена с никаква друга течност или телесен извлек. В идеалния случай трябва да изтича направо от здрав пикочен мехур, без да се докосва до външните сексуални органи на донора - пениса и кожичката на мъжката или женската лабия.

За мен това не представляваше трудност. Премахването на признаците на моя пол беше толкова древна история, че споменът за тях вече не ми причинява и потрепване. Докато изпразвах водата си в Зарас, Техути обърса своите слабини с вълнен парцал, напоен с дестилирано вино, а когато отстъпих встрани, тя приклекна над капитана и разтвори устните на вул- вата си. След това прицели съскащата струя в стомашната му кухина. Когато приключи, обърнахме отпуснатото тяло на Зарас настрани, за да се оттече течността за трети и последен път.

После затворих корема му и с всеки шев рецитирах по един куплет от молитвата за зарастване на рана:

- Затварям жестоката ти червена уста, о, зло творение на Сет! Напусни това място. Нареждам ти - върви си! Отстъпи назад, чакалоглави Анубис, боже на гробищата! Нека този човек живее. Плачи за него, добросърдечна Хатор. Окажи му милостта си и успокой болката му. Нека живее!