Уилбър Смит - Пустинният бог

- Не смей да мърдаш, инак убивам кучката и ще и изрежа гнилите и разложени яйчници!

- Няма нужда никой да умира - викна му в отговор капитанът с умиротворителен и спокоен глас. - Можем да преговаряме! - И продължи да върви напред.

Пришпорих камилата си.

Зарас ми печелеше ценно пространство. Всяка крачка, която ездитното ми животно правеше, намаляваше елемента на късмет в изстрела ми.

Но още по-важното беше, че младият капитан принуждаваше Ал Хаусауи да се обръща полека, за да остане лице в лице с него. Така разкриваше по-голяма площ от мишената за моята стрела.

Трябваше ми само да отклоня вниманието на Чакала за времето, нужно ми да опъна тетивата и да стрелям и стрелата да достигне целта си.

Без да помръдвам глава, издадох крясъка на ловен сокол, който започва спускането си. И в реалния живот знакът ми е този на сакатия сокол. Усъвършенствал съм призива му. Дори най-умелият соколар не е способен да отличи имитацията ми от истинската птица. Каменната стена усили и отрази звука така, че се разнесе ясно и заглуши тирадата обиди на Ал Хаусауи.

Всички бедуини са страстни соколари. Бандитът разпозна този предизвикателен зов и не успя да му устои. Прекъсна потока си отвратителни сквернословия и вдигна очи натам, откъ- дето му се стори, че се е разнесъл крясъкът. Разсея се само за миг, но това ми беше достатъчно.

Вдигнах лъка и съвършената си стрела с едно движение, а те се напаснаха и прилепнаха като телата на божествени любовници, създадени един за друг в рая. Опънах тетивата и в мига, в който тя докосна устните ми, стрелях. Проследих как стрелата се издига и достига зенита си. Тя подмина каменния покрив над главата на Чакала, без да го докосне и след това започна да се спуска. Струваше ми се, че се движи с достолепна грация, но знаех, че само пъргаво око като моето може да я проследи.

След това видях очите на Чакала да трепват в орбитите си. Колкото и невъзможно да ми изглеждаше, той беше видял или като диво животно беше усетил, че съм стрелял по него. Главата му трепна леко и тялото му започна да се обръща. Но в този миг стрелата го улучи високо в гърдите и на един пръст встрани. Той беше мръднал само колкото да наруши прицела ми и знаех, че върхът е пропуснал сърцето му. Въпреки това силата и скоростта на удара го завъртяха назад. Той инстинктивно разтвори ръце в опит да възстанови равновесието си, но краката му се подгънаха под тялото и бедуинът тупна на варовика.

Техути с въртене излетя от хватката му. Видях я да извива тяло във въздуха и да се приземява с гъвкавостта на котка. Скочи на крака и зае стойка, гола и прелестна, закратко замаяна от внезапната паника, избухнала зад нея.

Зарас беше подготвен за крясъка на сокола - от самото начало бяхме уговорили този знак. Щом го издадох, той беше се хвърлил напред - натам, където се намираше Техути.

Капитанът беше пъргав като ловуващ гепард. Налагаше му се да претича покрай проснатото тяло на Чакала, за да стигне до принцесата. Видя стрелата ми да стърчи от торса на Ал Хаусауи и си помисли, че съм го убил. Не му обърна повече внимание. Стигна до Техути, преди който и да е от другите бе- дуини да осъзнае какво се случва. Сграбчи я и я скри зад гърба си, прикривайки я със собственото си тяло. Подхвърли меча, който държеше наопаки, в другата си ръка и щом той се спусна, го улови за дръжката и застана в защитна позиция, готов да посрещне нападащите араби, които се втурнаха срещу него.

- В атака! - Призовах нашите войници, за да защитят двойката. - Нападайте, момчета!

Пришпорих камилата си в олюляващ се галоп и в същото време поставих втора стрела. Видях единият арабски стрелец да се спира и да вдига лъка си, прицелвайки се в Зарас.

Изстрелях стрелата си миг преди арабинът да пусне своята. Улучих го в гърлото, тъкмо навреме, за да отклоня неговия изстрел. Собствената му стрела литна встрани и нещастникът падна на колене, стиснал дръжката на моята, която стърчеше от шията му, а от зиналата му уста бликаше ярка кръв.

Без да се стресне, един от другарите му налетя с високо вдигнат ятаган срещу Зарас и замахна към главата му. Капитанът отблъсна встрани острието на арабина и след това използва инерцията си, за да отреже чисто при лакътя въоръжената ръка на противника си. Бедуинът изпищя и залитна заднешком, стиснал чукана си. Спъна се в другаря си, коленичил със стрелата ми в гърлото си. Двамата паднаха заедно, препречвайки атаката на останалите.

Пуснах третата си стрела и свалих още един бандит бедуин. Зарас извърна глава и ме озари с одобрителна усмивка. Кол- кото и изумително да ми се струваше, явно беше, че младият идиот в действителност наистина се забавлява! Изкрещях му: