Уилбър Смит - Пустинният бог

- Нямаш намерение да оставяш живи критяни в крепостта в Дамиета, нали? Ще ги изколиш всички, така ли?

- Разбира се, че ще позволя на повечето от тях да избягат!

- твърдо му се възпротивих. - Искам колкото може повече от тях да успеят да се върнат обратно на Крит и да предупредят Върховния минос за предателството на цар Беон.

- А критското съкровище? - настоя Атон. - Тези петстотин лаки сребро? Какво ще стане с тях?

- Сандъците на фараона са почти празни. Не можем да спасим Египет без това съкровище.

- Кой ще командва нападението? - поинтересува се приятелят ми. - Ти ли ще си начело, Тайта?

Зяпнах го, изумен:

- Знаеш, че не съм воин, Атоне. Аз съм лекар, поет и кротък философ. Но ако фараонът ме прикани, ще склоня да придружа експедицията като съветник на командващия офицер.

- Кой ще е командир в такъв случай? Кратас ли?

- Обичам Кратас и той е чудесен войник, но е стар, твърдоглав и не е склонен да се поддава на предложения... - свих рамене.

Атон се изсмя:

- Прекрасно описа комондор Кратас, о, кротки барде! Ако не него, то тогава кого ще назначи фараонът?

- Вероятно ще избере Зарас.

- А, знаменитият капитан Зарас от дивизия „Сините крокодили“ на царската гвардия? Един от фаворитите ти, Тайта. Не е ли така?

Пренебрегнах закачката му.

- Нямам фаворити! - В отделни случаи дори и аз си позволявам мъничко да разтегна истината. Така че отвърнах меко: - В случая Зарас просто е най-добрият човек за тази задача.

Когато изложих пред фараона плана си да дискредитирам цар Беон пред Върховния минос на Крит и да прокарам стоманено острие между двете сили, които потенциално бяха най- опасните врагове, които имахме в целия свят, той остана изумен от брилянтната простота на идеята ми.

Бях помолил за среща на четири очи с нашия повелител и разбира се, бях я получил без забавяне. Двамата останахме насаме на широка, обкръжена с палми тераса, която заобикаляше тронната му зала и гледаше към Нил в най-широката му в Южен Египет точка. Разбира се, отвъд Асют реката се разширява още и течението е по-бавно там, където минава през териториите, отнети ни от хиксосите, и се разлива надалеч в делтата, преди да се влее в Средно море.

В двата края на терасата имаше стражи, които имаха задачата да се уверят, че не можем да бъдем нито наблюдавани, нито подслушвани и от приятели, и от врагове. Стражите се намираха под прякото командване на доверени офицери, но се придържаха дискретно извън полезрението ни, така че да не безпокоят нито фараона, нито мен. Ние двамата се разхождахме по мраморните плочи. Едва сега, когато останахме насаме, ми беше разрешено да вървя рамо до рамо с повелителя ми, макар че вземах отблизо участие в живота му от самия миг на раждането му.

Истината е, че именно аз съм го довел на този свят. Аз съм онзи, поел в ръце телцето му при раждането, когато царица Ло- стрис го изтласка от царствената си утроба с такава сила, все едно беше камък, изстрелян с прашка. Най-първата воля, която принцът изрази в живота си, бе да изпразни върху мен пикочния си мехур. Сега споменът за това бе достатъчен да ме накара да се усмихна.

Аз бях негов учител и ментор от този ден насетне. Бях онзи, който го научи как да се обърше отзад, как да чете и да пише; да стреля с лък и да управлява бойна колесница. От мен бе усвоил умението да управлява държава. Сега най-сетне бе израснал в прелестен млад мъж, умел боец и корав управник на родния ни Египет. Но все още бяхме най-близки приятели. Бих могъл да стигна дотам, че да заявя, че фараонът ме обича като бащата, когото никога не бе познавал, и аз го обичам като сина, какъвто никога не съм имал.

Сега, докато слушаше стратегическия план, който му предлагах, той спря да крачи и се обърна да ме погледне с нарастваща почуда. Когато стигнах до развръзката на плана ми, той ме стисна за раменете с ръце, корави и силни като бронз от въртенето на меч, опъването на лък и юздите на четворка коне, запрегнати в тегличите на колесница.

- Тата, дърт негодник такъв! - изрева той в лицето ми. - Винаги успяваш да ме шашнеш! Само ти си в състояние да спретнеш такава поразителна щуротия! Незабавно трябва да започнем да подготвяме дребните детайли! Не съм забравил каква ненавист ме гризеше, когато ме насили да се уча да говоря хиксоски - сега щях да съм загубен без него. Никога нямаше да съм в състояние да оглавя подобна експедиция, ако не мога да се превъплътя в някого от противниците ни!

Отне ми няколко часа тактични манипулации, преди да успея да убедя фараона, че опасността от оставянето на Египет без предводител в такава критична точка от историята ни далеч превъзхожда славата или другите ползи, които би могъл да се надява да спечели от успешното завладяване на минойската крепост в Дамиета и съкровището, скрито в нея. Благодарих горещо на Хор, че фараонът е достатъчно млад, за да притежава гъвкавина на мисълта, и същевременно достатъчно зрял, за да е придобил доза здрав разум. Отдавна бях научил как да го подчинявам на целите си, без да му позволя да осъзнае, че съм го сторил. Накрая обикновено постигам, каквото съм си наумил.